В рамките само на един ден в преддверието на храма на Кибела в Балчик бяха открити шест статуи и два релефа: две статуи на богинята, още две статуи, които специалистите оприличават на Афродита и Дионис, и релефи на тракийския бог-конник и на три нимфи, както и варовикова плоча с релефно изображение на лъв, съобщи за БГНЕС екипът от археолози.
Това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в Дионисополис. Те са най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани до сега в неин храм. Храмът на Кибела бе открит на 23 април 2007 г. при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на Балчик. На мястото отиват Радостина Енчева от Историческия музей в града, и зам.-началникът на РПУ–Балчик Пламен Парушев. До пристигането им от изкопа са извадени мраморни фундамент-колона с надпис на латински език и плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, както и варовиков блок от фриз-архитраф с букрании (бичи черепи), гирлянди и розети и голяма каменна плоча. По-късно се установява, че плочата е част от западната стена на античната сграда, разрушена от багера. Строителната машина е спряна при неуспешен опит да извади подаващ се в профила голям мраморен лутерион (купел). Спасителните разкопки започват на 8 май 2007 г. от екип в състав: Игор Лазаренко- научен ръководител и заместник-научни ръководители Радостина Енчева и Елина Мирчева. До 30 август 2007 г. е разкрита централната част на храма. Той е правоъгълна постройка, включваща наос - вътрешна, сакрална част и пронаос – предверие. Стените са изградени от каменни плочи на суха зидария, завършващи с красиво оформен йонийски антаблеман от архитрав, два фриза и корниз. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди, които през вековете са били подменяни. Сградата е от елинистическата епоха, най-вероятно в периода 280–260 г. пр. Хр. При разкопките са открити монети, керамика и ценни надписи, които сочат, че храмът е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. – или повече от 700 години.
В наоса на храма при северната стена срещу входа е разкрита едикула с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В тази едикула е била поставена основната храмова статуя на Великата богиня майка /Кибела/. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е разположен мраморен лутерион с жертвеник до него. Интериорът на храма е бил променян през вековете. Предметите, които се откриват при разкопките, са използвани до 387 г. При археологическата работа през 2007 г. в храма са открити повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от тях на Кибела. По-разнообразни сюжети имат мраморните релефи. С култа към Майката на боговете е свързана мраморна едикула с изображение на богинята, релеф – отново с изображение на Кибела, който е украсявал горната част на мраморна плоча със списък на участниците в религиозното сдружение, и надгробна плоча на младеж, дарен посмъртно от баща си на Майката на боговете. Друг релеф украсява полето на правоъгълен мраморен фриз с десет танцуващи жени, облечени в дълги дрехи. Подобно изображение има и върху фрагмент от мраморен съд (купел), на който са запазени частично две женски фигури. Намерени са и две оброчни плочки на Тракийски конник, една от които с посветителен надпис.
Над 20 са откритите в храма надписи – част от тях изцяло запазени. Всички текстове, освен един, са на гръцки език. Най-ранните от тях са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от елинистическата епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период. Текстът от най-късен период, който е и единственият на латински език, е от първата четвърт на ІV в. сл. Хр. Най-много са посветителните надписи, поставени върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, или представляващи отчети за дарения и служене на богинята. Богинята носи името „Понтийска Майка на боговете", „Понтийска Майка" и в един случай „Понтийска богиня", а самият храм е наречен Метроон. Епитетът „Понтийска", както и въобще обвързването на богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва.
Тази година разкопките в храма бяха подновени през март. Проучва се пронаоса (преддверието) на храма, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма, находките продължават. Открити са базите, върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети. Тази година разкопките в храма бяха подновени през март. Проучва се пронаоса (преддверието) на храма, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма, находките продължават. Открити са базите, върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети.
Това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в Дионисополис. Те са най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани до сега в неин храм. Храмът на Кибела бе открит на 23 април 2007 г. при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на Балчик. На мястото отиват Радостина Енчева от Историческия музей в града, и зам.-началникът на РПУ–Балчик Пламен Парушев. До пристигането им от изкопа са извадени мраморни фундамент-колона с надпис на латински език и плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, както и варовиков блок от фриз-архитраф с букрании (бичи черепи), гирлянди и розети и голяма каменна плоча. По-късно се установява, че плочата е част от западната стена на античната сграда, разрушена от багера. Строителната машина е спряна при неуспешен опит да извади подаващ се в профила голям мраморен лутерион (купел). Спасителните разкопки започват на 8 май 2007 г. от екип в състав: Игор Лазаренко- научен ръководител и заместник-научни ръководители Радостина Енчева и Елина Мирчева. До 30 август 2007 г. е разкрита централната част на храма. Той е правоъгълна постройка, включваща наос - вътрешна, сакрална част и пронаос – предверие. Стените са изградени от каменни плочи на суха зидария, завършващи с красиво оформен йонийски антаблеман от архитрав, два фриза и корниз. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди, които през вековете са били подменяни. Сградата е от елинистическата епоха, най-вероятно в периода 280–260 г. пр. Хр. При разкопките са открити монети, керамика и ценни надписи, които сочат, че храмът е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. – или повече от 700 години.
В наоса на храма при северната стена срещу входа е разкрита едикула с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В тази едикула е била поставена основната храмова статуя на Великата богиня майка /Кибела/. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е разположен мраморен лутерион с жертвеник до него. Интериорът на храма е бил променян през вековете. Предметите, които се откриват при разкопките, са използвани до 387 г. При археологическата работа през 2007 г. в храма са открити повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от тях на Кибела. По-разнообразни сюжети имат мраморните релефи. С култа към Майката на боговете е свързана мраморна едикула с изображение на богинята, релеф – отново с изображение на Кибела, който е украсявал горната част на мраморна плоча със списък на участниците в религиозното сдружение, и надгробна плоча на младеж, дарен посмъртно от баща си на Майката на боговете. Друг релеф украсява полето на правоъгълен мраморен фриз с десет танцуващи жени, облечени в дълги дрехи. Подобно изображение има и върху фрагмент от мраморен съд (купел), на който са запазени частично две женски фигури. Намерени са и две оброчни плочки на Тракийски конник, една от които с посветителен надпис.
Над 20 са откритите в храма надписи – част от тях изцяло запазени. Всички текстове, освен един, са на гръцки език. Най-ранните от тях са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от елинистическата епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период. Текстът от най-късен период, който е и единственият на латински език, е от първата четвърт на ІV в. сл. Хр. Най-много са посветителните надписи, поставени върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, или представляващи отчети за дарения и служене на богинята. Богинята носи името „Понтийска Майка на боговете", „Понтийска Майка" и в един случай „Понтийска богиня", а самият храм е наречен Метроон. Епитетът „Понтийска", както и въобще обвързването на богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва.
Тази година разкопките в храма бяха подновени през март. Проучва се пронаоса (преддверието) на храма, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма, находките продължават. Открити са базите, върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети. Тази година разкопките в храма бяха подновени през март. Проучва се пронаоса (преддверието) на храма, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма, находките продължават. Открити са базите, върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети.
Източник: bgnes
