До 2018 година ще има голямо земетресение, което по разрушителност ще бъде съпоставимо със стихията, която помете Индонезия през 2004 г.
Това твърдят руски учени, които са разработили модел, описващ процеса на зараждане на земетресенията, който в същото време статистически обработва данните от сеизмологичните наблюдения.
Работата на изследователите бе представена на международна конференция във Виена от Владимир Кособоков, доктор на физико-математическите науки в московския Международен институт за прогнози на земетресенията и математическа геофизика към Руската академия на науките.
По думите на Кособоков епицентърът на предстоящото земетресение може да се намира в един от петте най-вероятни региона ? в западната част на границата между САЩ и Канада, в Чили, в Кашмир, на остров Суматра и в Индийския океан около Андаманските острови.
Създаденият от руските учени алгоритъм M8S работи за средносрочно прогнозиране на земетресения (за период от няколко години). Той е основан на ретроспективен анализ на динамиката на сеизмичната активност, предшествала силни трусове.
Първото потвърждение на алгоритъма М8 ? предшественик на M8S, което показва 20-кратно повишаване на вероятността от земетресение, е силният трус край Южна Суматра на 26 декември 2004 година.
Припомняме, това земетресение с магнитуд 9 ? 9.3 по скалата на Рихтер ? второто по сила за последните 100 години ? предизвика 30-метрова вълна цунами в Индийския океан. Нейни жертви станаха 280 000 души, а над 3 млн. останаха без покрив над главата си.
Руските учени са установили, че големите земетресения имат ясна цикличност, като силата им се увеличава към края на цикъла.
Например през ХХ век има 4 силни земетресения, които се случват в кратък период от време става дума за Камчатското земетресение пред 1952 година със сила 9 по Рихтер, това на островите Андреанова (Аляска) от 1957 г. и сила 9.1, в Чили ? през 1960 и сила 9.5 и в пролива Принц Уилям на Аляска през 1964 година с магнитуд 9.2.
Според сеизмолозите такова групиране е малко вероятно за независими едно от друго събития.
Това твърдят руски учени, които са разработили модел, описващ процеса на зараждане на земетресенията, който в същото време статистически обработва данните от сеизмологичните наблюдения.
Работата на изследователите бе представена на международна конференция във Виена от Владимир Кособоков, доктор на физико-математическите науки в московския Международен институт за прогнози на земетресенията и математическа геофизика към Руската академия на науките.
По думите на Кособоков епицентърът на предстоящото земетресение може да се намира в един от петте най-вероятни региона ? в западната част на границата между САЩ и Канада, в Чили, в Кашмир, на остров Суматра и в Индийския океан около Андаманските острови.
Създаденият от руските учени алгоритъм M8S работи за средносрочно прогнозиране на земетресения (за период от няколко години). Той е основан на ретроспективен анализ на динамиката на сеизмичната активност, предшествала силни трусове.
Първото потвърждение на алгоритъма М8 ? предшественик на M8S, което показва 20-кратно повишаване на вероятността от земетресение, е силният трус край Южна Суматра на 26 декември 2004 година.
Припомняме, това земетресение с магнитуд 9 ? 9.3 по скалата на Рихтер ? второто по сила за последните 100 години ? предизвика 30-метрова вълна цунами в Индийския океан. Нейни жертви станаха 280 000 души, а над 3 млн. останаха без покрив над главата си.
Руските учени са установили, че големите земетресения имат ясна цикличност, като силата им се увеличава към края на цикъла.
Например през ХХ век има 4 силни земетресения, които се случват в кратък период от време става дума за Камчатското земетресение пред 1952 година със сила 9 по Рихтер, това на островите Андреанова (Аляска) от 1957 г. и сила 9.1, в Чили ? през 1960 и сила 9.5 и в пролива Принц Уилям на Аляска през 1964 година с магнитуд 9.2.
Според сеизмолозите такова групиране е малко вероятно за независими едно от друго събития.
Източник: technews.bg
