Може да се окаже, че ходенето на два крака е в резултат на генетична мутация. Турски учени намериха ген, който кара хората да ходят на четири крака. Откритието има и яростни противници, според които „четирикраките" деца не са проходили правилно заради мързела на родителите си.
За семейството от селски район в Турция, в което пет братя и сестри ходят на 4 крака, светът научи през 2006 г. Единият брат и две от сестрите са напълно „четирикраки", другите двама понякога ходят изправени, но коленете и вратът им остават сгънати. Както писаха тогава учените, тези деца са родени в нормално семейство, но имат нарушения в мозъка, които влияят на равновесието и координацията на движенията. При това тези деца се движат не така, както висшите примати, с опора на ставите на пръстите на ръцете. „Четирикраките" турци ходят, опирайки се на длани, които междувременно са целите в мазоли. Сръчността на пръстите им е запазена – сестрите могат да бродират и плетат.
Освен странния начин на придвижване, „четирикраките" имат проблеми с говора и забавено умствено развитие. Съвкупността симптоми учените са нарекли синдром на Юнер Тан (Uner Tan Syndrome) на името на откривателя.
Още тогава учените изказват предположение, че връщането към ходене на 4 крака не е само резултат от вродена патология на мозъка, а и генетична аномалия. Германски изследователи даже намериха генната аномалия, която да свържат с изправеното ходене, но научно съобщение не бе направено.
Сега обаче, на Европейската конференция по генетика (European Society of Human Genetics conference) в Барцселона, изследователи от турския Университет Билкент (Bilkent University) заявиха, че са открили специфичен ген, който е отговорен за ходенето на 4 крака. Той се нарича VLDLR и отговаря за развитието на малкия мозък. Той обаче не е единствената причина за ходенето на 4 крака, тъй като не е открит у двамина в семейството.
Професор Николас Хъмфри (Nicholas Humphrey) от Лондонското икономическо училище, който прави паралелно изследване на „аномалното" семейство дава превес на социалния фактор. Той разказва, че в САЩ хората с дефект VLDLR успешно се учат да ходят.
За съжаление, изследователите не са достигнали до истината, която би трябвало да се роди в този спор. Който се разпрострял на тема, далечна на гена VLDLR или неговия аналог при животните.
Очевидно турските „четирикраки" предстои да бъдат предмет на още изследвания и дискусии.
За семейството от селски район в Турция, в което пет братя и сестри ходят на 4 крака, светът научи през 2006 г. Единият брат и две от сестрите са напълно „четирикраки", другите двама понякога ходят изправени, но коленете и вратът им остават сгънати. Както писаха тогава учените, тези деца са родени в нормално семейство, но имат нарушения в мозъка, които влияят на равновесието и координацията на движенията. При това тези деца се движат не така, както висшите примати, с опора на ставите на пръстите на ръцете. „Четирикраките" турци ходят, опирайки се на длани, които междувременно са целите в мазоли. Сръчността на пръстите им е запазена – сестрите могат да бродират и плетат.
Освен странния начин на придвижване, „четирикраките" имат проблеми с говора и забавено умствено развитие. Съвкупността симптоми учените са нарекли синдром на Юнер Тан (Uner Tan Syndrome) на името на откривателя.
Още тогава учените изказват предположение, че връщането към ходене на 4 крака не е само резултат от вродена патология на мозъка, а и генетична аномалия. Германски изследователи даже намериха генната аномалия, която да свържат с изправеното ходене, но научно съобщение не бе направено.
Сега обаче, на Европейската конференция по генетика (European Society of Human Genetics conference) в Барцселона, изследователи от турския Университет Билкент (Bilkent University) заявиха, че са открили специфичен ген, който е отговорен за ходенето на 4 крака. Той се нарича VLDLR и отговаря за развитието на малкия мозък. Той обаче не е единствената причина за ходенето на 4 крака, тъй като не е открит у двамина в семейството.
Професор Николас Хъмфри (Nicholas Humphrey) от Лондонското икономическо училище, който прави паралелно изследване на „аномалното" семейство дава превес на социалния фактор. Той разказва, че в САЩ хората с дефект VLDLR успешно се учат да ходят.
За съжаление, изследователите не са достигнали до истината, която би трябвало да се роди в този спор. Който се разпрострял на тема, далечна на гена VLDLR или неговия аналог при животните.
Очевидно турските „четирикраки" предстои да бъдат предмет на още изследвания и дискусии.
Източник: Haskovo.NET
