Много училищни библиотеки в САЩ се освобождават от книгите на Марк Твен по решение на родителските и учителските съвети. На прицел е предимно един от най-добрите романи на писателя - "Приключенията на Хъкълбери Фин".Твен е обвинен в расизъм, както и в използване на политически некоректни думи.

По волята на автора, Хъкълбери Фин е син на пропаднал пияница,бродяга, хулиган или казано на съвременен език - труден подрастващ. "Приключенията на Хъкълбери Фин" има тежка съдба. Книгата е отричана и забранявана. Сега отново е на път да бъде обругана, заради речника на писателя и то само заради една-единствена дума - негър.

Изпълнителният директор на музея на Марк Твен - Реджина Фадън споделя : "Заради тази дума, хората смятат книгата за обидна спрямо афроамериканците."Реджина не смее да произнесе думата, предизвикваща толково спорове, както не би я произнесъл нито един американец, ако иска да няма неприятност. Така, че на Марк Твен трудно могат да простят факта, че в своите книги той нарича чернокожите роби - негри и други груби производни на тази дума.

Линията на фронта между пълната забрана и разрешаването на книгите на Твен минава през град Ханибъл, щата Мисури.Това е градът от детството на Самюъл Клеманс, бъдещият Марк Твен. Неговото име е навсякъде, сякаш да подчертае уважението към писателя.

Джо Милър - активист на афроамериканската общност в Ханибал с гордост заявява, че никога не е чел книгите на Твен. За сметка на това е за пълната забрана на неговите произведения. "Не съм чел Твен, но го осъждам."

По тази логика се ръководят и редица американски училища. Понеже всяко училище само съставя програмата си, за хиляди американчета произведенията на Твен остават непознати, а е възможно дори да не знаят за същаствуването им.

Безсмислено е да се отбелязва, че Твен е бил противник на расизма и във всички си книги подчертава равенството между хората, независимо от цвета на кожата им.През 1900 г. в "Човекът, който поквари Хадлибърг" той пише: "Нямам расови предразсъдъци... Единственото, което ме интересува, е дали даден човек е човешко същество – и толкова."

Какво да се направи, че е живял във времето , когато думата "афроамериканец" все още не е била измислена.Героите му говорят така, както е било прието по онова време.Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си "Бил ли е Хък чернокож?"(Was Huck Black?) (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език.Именно това има предвид Хемингуей, когато заявява "Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин..."