Книгата на Джон Гиб – "Кой ни наблюдава?" е смразяващо описание на методите, които държавата използва, за да ни следи.
На 11 септември 2001 година в 8:58 часа светът е променен – внезапно и завинаги. Заплахата от новия бич на века – тероризма – вече е реален проблем. Пред САЩ, а и пред целия свят стоят много казуси, които трябва да бъдат решени.
Страхът от терористични атентати се превръща в достатъчно оправдание за безпрецедентно погазване на конституцията – издаване на присъди и пращане в затвор без съдебен процес, задържане под стража за неограничен срок, използване на информация, добита чрез изтезания, издаване на заповеди за арест от политици и др.
В САЩ се създава със светкавична скорост Министерство на вътрешната сигурност и е приет "Патриотичния" закон. Това, заедно със страха, породен от самите атентати, довежда правоохранителните ведомства до състояние на пълна параноя и обърканост.
Само с един удар тези мерки сериозно ограничават много от правата и свободите, увековечени в американската Конституция и препотвърждавани в безбройни решения на съдилищата в САЩ. Държавната машина хвърля огромни суми за разработването на системи за подслушване и светкавично анализиране на поведението на всеки, за когото се подозира, че е "враг на държавата". Така се създава атмосфера на страх, в която наблюдението над американските граждани се затяга дори още повече и навлиза дълбоко в личния им живот. В месеците веднага след кървавите атентати обществото е толкова стреснато, че преглъща тези посегателства без особени протести. Потърпевши обаче се оказват не само американските, но и европейските граждани.
В днешната епоха на напреднали технологии правителствените служби следят гражданите не само на улицата, но дори и в уж "неприкосновените" ни домове. Държавата твърди, че това е заради собствената ни безопасност, но мнозина се опасяват, че заплахата от "Големия брат", описана от Оруел, бързо се превръща в реалност. Технологията за неврално наблюдение непрекъснато се усъвършенства, цените й падат, а специалистите са все по-добре обучени да работят с нея. Скоро такива системи ще бъдат инсталирани от всички големи търговски вериги, които ще имат обща база данни за известните крадци и джебчии.
Системата в лондонското Сити със софтуера за автоматичното разпознаване на регистрационните номера се оказва много ефективен начин за спиране на автокражбите и предстои да се въведе навсякъде в Обединеното кралство. Днес Лондон е най-наблюдаваният град в света. В него има над 8 милиона камери. Каква обаче е гаранцията, че камерите за наблюдение ще се използват само за "истински" престъпници?
Настоящата книга анализира ограничаването на гражданските права в "свободния" свят. Не познавам нито една известна личност, чиито разговори не са били подслушвани… Всички непрекъснато търсим "бръмбари" навсякъде – това споделя Елизабет Хърли, която, както и много други знаменитости, е ставала жертва на подслушване.
Друг подобен случай, описан на страниците на книгата, е този с Ку Старк и херцога на Йорк, чиито телефонен разговор е бил цитиран в Дейли мейл. Оказва се, че "бръмбарът" е бил в слушалката на телефона, а любовните обяснения между двамата са станали достояние на много голяма аудитория. Дали обаче този, станал толкова актуален, проблем касае само известните личности?
В "Кой ни наблюдава?" се излагат и факти, отнасящи се до нарушаването на личното пространство на всеки един от нас. Даденият пример касае една обичайна ситуация от ежедневието ни. На много хора им се налага да теглят кредит. В днешно време е лесно да получиш такъв. Това, което трябва да се знае, е името и адресът на този, който се нуждае от кредит. Човек може да ипотекира дома си само с едно вдигане на телефона. Само с едно вдигане на телефона обаче могат да започнат и куп проблеми.
Десетки фирми продават лична информация. Нито един уважаващ себе си заемодател не би рискувал парите си, без да се е свързал поне с една от многото кредитни агенции, които са събирали информация за човека от навършване на пълнолетие до момента под формата на досие.
Това досие се записва в база данни и след това се продава на всеки, който е готов да плати за него.
През следващото десетилетие ще станем свидетели на невероятен бум в събирането на разузнавателни данни за всеки от нас. Държавата затяга хватката, като следи и записва всичко, което правим, като често забравя, че знанието е не само сила, но и отговорност.
За автора:
Джон Гиб е журналист и автор, занимаващ се с въпросите на сигурността и военната отбрана. В продължение на четири години той работи като криминален репортер в Ивнинг Стандарт. Джон Гиб пише редовно за Спектейтър, Сънди Телеграф и Обзървър. Много от материалите му са посветени на престъпния свят в Лондон. Веднъж заедно с 12 нелегални албански бежанци Гиб се промъква с моторница в ЕС.
Джон Гиб е автор на много книги, разглеждащи проблемите за корупцията в полицията и разрушаването на околната среда в Англия.
Премиера - 30 юни 2008 г.
Издател - ИК "Хермес"
Корична цена - 11.95 лева.
На 11 септември 2001 година в 8:58 часа светът е променен – внезапно и завинаги. Заплахата от новия бич на века – тероризма – вече е реален проблем. Пред САЩ, а и пред целия свят стоят много казуси, които трябва да бъдат решени.
Страхът от терористични атентати се превръща в достатъчно оправдание за безпрецедентно погазване на конституцията – издаване на присъди и пращане в затвор без съдебен процес, задържане под стража за неограничен срок, използване на информация, добита чрез изтезания, издаване на заповеди за арест от политици и др.
В САЩ се създава със светкавична скорост Министерство на вътрешната сигурност и е приет "Патриотичния" закон. Това, заедно със страха, породен от самите атентати, довежда правоохранителните ведомства до състояние на пълна параноя и обърканост.
Само с един удар тези мерки сериозно ограничават много от правата и свободите, увековечени в американската Конституция и препотвърждавани в безбройни решения на съдилищата в САЩ. Държавната машина хвърля огромни суми за разработването на системи за подслушване и светкавично анализиране на поведението на всеки, за когото се подозира, че е "враг на държавата". Така се създава атмосфера на страх, в която наблюдението над американските граждани се затяга дори още повече и навлиза дълбоко в личния им живот. В месеците веднага след кървавите атентати обществото е толкова стреснато, че преглъща тези посегателства без особени протести. Потърпевши обаче се оказват не само американските, но и европейските граждани.
В днешната епоха на напреднали технологии правителствените служби следят гражданите не само на улицата, но дори и в уж "неприкосновените" ни домове. Държавата твърди, че това е заради собствената ни безопасност, но мнозина се опасяват, че заплахата от "Големия брат", описана от Оруел, бързо се превръща в реалност. Технологията за неврално наблюдение непрекъснато се усъвършенства, цените й падат, а специалистите са все по-добре обучени да работят с нея. Скоро такива системи ще бъдат инсталирани от всички големи търговски вериги, които ще имат обща база данни за известните крадци и джебчии.
Системата в лондонското Сити със софтуера за автоматичното разпознаване на регистрационните номера се оказва много ефективен начин за спиране на автокражбите и предстои да се въведе навсякъде в Обединеното кралство. Днес Лондон е най-наблюдаваният град в света. В него има над 8 милиона камери. Каква обаче е гаранцията, че камерите за наблюдение ще се използват само за "истински" престъпници?
Настоящата книга анализира ограничаването на гражданските права в "свободния" свят. Не познавам нито една известна личност, чиито разговори не са били подслушвани… Всички непрекъснато търсим "бръмбари" навсякъде – това споделя Елизабет Хърли, която, както и много други знаменитости, е ставала жертва на подслушване.
Друг подобен случай, описан на страниците на книгата, е този с Ку Старк и херцога на Йорк, чиито телефонен разговор е бил цитиран в Дейли мейл. Оказва се, че "бръмбарът" е бил в слушалката на телефона, а любовните обяснения между двамата са станали достояние на много голяма аудитория. Дали обаче този, станал толкова актуален, проблем касае само известните личности?
В "Кой ни наблюдава?" се излагат и факти, отнасящи се до нарушаването на личното пространство на всеки един от нас. Даденият пример касае една обичайна ситуация от ежедневието ни. На много хора им се налага да теглят кредит. В днешно време е лесно да получиш такъв. Това, което трябва да се знае, е името и адресът на този, който се нуждае от кредит. Човек може да ипотекира дома си само с едно вдигане на телефона. Само с едно вдигане на телефона обаче могат да започнат и куп проблеми.
Десетки фирми продават лична информация. Нито един уважаващ себе си заемодател не би рискувал парите си, без да се е свързал поне с една от многото кредитни агенции, които са събирали информация за човека от навършване на пълнолетие до момента под формата на досие.
Това досие се записва в база данни и след това се продава на всеки, който е готов да плати за него.
През следващото десетилетие ще станем свидетели на невероятен бум в събирането на разузнавателни данни за всеки от нас. Държавата затяга хватката, като следи и записва всичко, което правим, като често забравя, че знанието е не само сила, но и отговорност.
За автора:
Джон Гиб е журналист и автор, занимаващ се с въпросите на сигурността и военната отбрана. В продължение на четири години той работи като криминален репортер в Ивнинг Стандарт. Джон Гиб пише редовно за Спектейтър, Сънди Телеграф и Обзървър. Много от материалите му са посветени на престъпния свят в Лондон. Веднъж заедно с 12 нелегални албански бежанци Гиб се промъква с моторница в ЕС.
Джон Гиб е автор на много книги, разглеждащи проблемите за корупцията в полицията и разрушаването на околната среда в Англия.
Премиера - 30 юни 2008 г.
Издател - ИК "Хермес"
Корична цена - 11.95 лева.
Източник: kafene.bg
