Една поговорка твърди, че парите не носят щастие. Това твърдят и учени, които се занимават с изследването на щастието и влиянието на парите върху психиката.
Има безкрайно количество приказки, митове и легенди, свързани с парите и влиянието им върху щастието. Всеки е чувал легендата за фригийския цар Мидас, който си пожелал всичко, до което се докосва, да се превръща в злато.

Желанието му било изпълнено, но за негов ужас, в злато се превръщало също яденото и пиенето. Защо обаче толкова много хора мечтаят например да спечелят от лотарията? И как това променя живота им впоследствие? Сю и Пол Розенау от американския щат Минесота удрят най-големия джакпот в историята на местната лотария - 180 милиона долара.

Какво става след това? "Бяхме ли щастливи? В общи линии - да. Първоначално изобщо нямахме представа какво да правим. Към кого да се обърнем за съвет? После се обадихме на нашия данъчен съветник и оттам нататък нещата се развиха без проблеми."

Двамата американци обаче запазват своя разумен начин на живот и след гигантската печалба. Голямата част от парите била инвестирана в една фондация с идеална цел. Те съумели да запазят и контактите си със семейство, роднини и приятели.

От гледна точка на изследователите на щастието, това е особено важно: функциониращите социални контакти са считани за една от най-важните предпоставки за щастлив живот. Дали човек има малко повече или малко по-малко пари, според учените това не е основно. Този аргумент обаче не се отнася до хората, живеещи в бедност, казва Бруно Фрай, икономист от университета в Цюрих, посветил дейността си на изследването на щастието.

Той казва: "За хора, които разполагат с нисък доход, повишаването на доходите е нещо много съществено, което силно увеличава задоволството от живота. Същото се отнася до бедните страни: когато се увеличат средните доходи на хората, това сериозно повишава удовлетворението от живота. Затова не е редно да се казва, че в развиващите се страни хората са бедни, но щастливи и доволни от живота си и да се прави погрешният извод, че няма нужда от някакви подобрения. Тъкмо обратното е вярно."

След като се задоволят основните жизнени потребности на хората, парите не играят вече съществена роля по отношение на усещането за щастие.

Психологът от университета Харвард Тал Бен Шахар анализира следното: "Става дума за недоразумение, което е заложено у нас по рождение. Хората постоянно стават жертва на това недоразумение. По всяка вероятност то се гради върху опита от векове и хилядолетия, който им казва: трябва да събираме, за да оцелеем. Онези, които са имали най-големите запаси от храни, са имали някога най-добър шанс да преживеят до идната зима. Това сме научили от праисторията. И днес хората функционират по същия модел както едно време, макар че обикновено няма никаква нужда и повод да събират и складират. Все още повечето хора си мислят, че увеличаването на притежанията подсигурява съществуването и щастието им."

Психолози от университета във Ванкувър се опитват по оригинален начин да проучат сложните взаимовръзки между щастие и пари. Те комбинират две предпоставки: Първо: парите сами по себе си не носят щастие и Второ: хората желаят да имат добри социални контакти. Може би парите ощастливяват човека само тогава, когато той ги употребява по социален начин, предполагат учените.

Лара Акнин описва два от експериментите: "Анкетирахме 16 служители в една бостънска фирма, които наскоро бяха получили увеличения на заплатите. Ние установихме нивото на тяхното задоволство преди получаването на премията, както и 6-8 седмици след това, когато повечето от тях вече бяха изхарчили парите. Оказа се, че има съществено значение, по какъв начин и за какво са били похарчени парите: Онези, които ги бяха използвали за това, да доставят щастие на други хора, бяха по-доволни и щастливи от онези, които ги бяха изхарчили за самите себе си", казва психоложката.