Истинска сензация в научните среди и в обществото предизвикаха руските учени Ирина Арефиева и Игор Волович, които създадоха теория за възможността да се пътува във времето, съобщи ИТАР-ТАСС. Подробности за разработката на двамата учени е публикувана в сп. "Ню сайънтист".
Сътрудниците на Московския математически институт "Стеклов" Арефиева и Волович са на мнение, че изграденият в Европейския център за ядрени изследвания /ЦЕРН/ край Женева в Швейцария свръхмощен ядрен ускорител може да създаде пространствено-времеви тунел, в който ще може да се осъществява движение във времето. При това в две посоки - в бъдещето и в миналото.
Тази година в ЦЕРН започва работа дългоочакваният гигантски ускорител, известен като Голям адронен колайдер /LHC/.
В него се извършва насрещен сблъсък на елементарни частици с пределна скорост. Все още не е ясно какво именно може да стане в резултат на техния разпад или синтез. Руските учени не изключват, че едно от следствията е създаване на тунел във времето.
Теорията на относителността на Айнщайн не изключва възможността за пътуване във времето. В резултат "Ню сайънтист" провъзгласи тази година за "нулева" в историята на човечеството, след която ще започне ново летоброене в историята на земната цивилизация.
ЦEPH е европейска организация за ядрени изследвания, световен център за изследване на физиката на елементарните частици. Основан е през 1954 година и е пример за интернационално сътрудничество. В ЦEPH се изследват въпроси, свързани със структурата на материята и силите на взаимодействие.
За тази цел се използват ускорители, в които елементарните частици се ускоряват до скорост близка до тази на светлината и детектори, които правят тези частици видими. Експериментите, които се правят тук, нямат аналог в историята на науката. Те се организират и осъществяват от стотици учени, които идват от различни краища на света и работят тук за месец или година.
Около 6500 учени , половината от областта на физиката на елементарните частици, идват да правят своите изследвания в ЦEPH. Те представят 500 университета и около 80 националности. В ЦEPH работят около 3000 човека, от различни области - инженери, техници, администрация и др.
България е член на ЦЕРН от 1999 година. Общо 93-ма български учени работят в ЦЕРН в момента, включително и по LHC. Сред тях има физици, инженери и компютърни специалисти. 28 български учени участват в разработването и инсталирането на 480-те камери, които са инсталирани в детектора, каза Леандър Литов от Факултета по физика на Софийския университет за БТА.
Инсталирането на камерите е отнело 3 години 3 месеца и 3 седмици, посочи Литов. Общо 93-ма български учени работят в ЦЕРН в момента. Сред тях има физици, инженери и компютърни специалисти, добави физикът.
Чрез детектора CMS ще се засичат данните от ускорителя LHC, в който ще се възпроизведат условията на "Големият взрив", чрез сблъскването на два потока от частици, движещи се със скорост, близка до тази на светлината. Ускорителят е разположен в 27-километров тунел и се намира на почти 100 метра под земята.
Данните ще се записват и анализират от мрежата на ЦЕРН, която се състои от около 100 хиляди компютърни процесора, разположени по целия свят, каза още българският физик.
Владимир Генчев от Института за ядрени изследвания към БАН обясни, че ускорителят е изграден от около 2000 магнита, чрез които ще става насочването на частиците. Контейнерите, в които са разположени магнитите, са пълни с течен хелий, който е с температура, близка до абсолютната нула (минус 273 градуса по Целзий).Снимки може да видите тук: slide
Сътрудниците на Московския математически институт "Стеклов" Арефиева и Волович са на мнение, че изграденият в Европейския център за ядрени изследвания /ЦЕРН/ край Женева в Швейцария свръхмощен ядрен ускорител може да създаде пространствено-времеви тунел, в който ще може да се осъществява движение във времето. При това в две посоки - в бъдещето и в миналото.
Тази година в ЦЕРН започва работа дългоочакваният гигантски ускорител, известен като Голям адронен колайдер /LHC/.
В него се извършва насрещен сблъсък на елементарни частици с пределна скорост. Все още не е ясно какво именно може да стане в резултат на техния разпад или синтез. Руските учени не изключват, че едно от следствията е създаване на тунел във времето.
Теорията на относителността на Айнщайн не изключва възможността за пътуване във времето. В резултат "Ню сайънтист" провъзгласи тази година за "нулева" в историята на човечеството, след която ще започне ново летоброене в историята на земната цивилизация.
ЦEPH е европейска организация за ядрени изследвания, световен център за изследване на физиката на елементарните частици. Основан е през 1954 година и е пример за интернационално сътрудничество. В ЦEPH се изследват въпроси, свързани със структурата на материята и силите на взаимодействие.
За тази цел се използват ускорители, в които елементарните частици се ускоряват до скорост близка до тази на светлината и детектори, които правят тези частици видими. Експериментите, които се правят тук, нямат аналог в историята на науката. Те се организират и осъществяват от стотици учени, които идват от различни краища на света и работят тук за месец или година.
Около 6500 учени , половината от областта на физиката на елементарните частици, идват да правят своите изследвания в ЦEPH. Те представят 500 университета и около 80 националности. В ЦEPH работят около 3000 човека, от различни области - инженери, техници, администрация и др.
България е член на ЦЕРН от 1999 година. Общо 93-ма български учени работят в ЦЕРН в момента, включително и по LHC. Сред тях има физици, инженери и компютърни специалисти. 28 български учени участват в разработването и инсталирането на 480-те камери, които са инсталирани в детектора, каза Леандър Литов от Факултета по физика на Софийския университет за БТА.
Инсталирането на камерите е отнело 3 години 3 месеца и 3 седмици, посочи Литов. Общо 93-ма български учени работят в ЦЕРН в момента. Сред тях има физици, инженери и компютърни специалисти, добави физикът.
Чрез детектора CMS ще се засичат данните от ускорителя LHC, в който ще се възпроизведат условията на "Големият взрив", чрез сблъскването на два потока от частици, движещи се със скорост, близка до тази на светлината. Ускорителят е разположен в 27-километров тунел и се намира на почти 100 метра под земята.
Данните ще се записват и анализират от мрежата на ЦЕРН, която се състои от около 100 хиляди компютърни процесора, разположени по целия свят, каза още българският физик.
Владимир Генчев от Института за ядрени изследвания към БАН обясни, че ускорителят е изграден от около 2000 магнита, чрез които ще става насочването на частиците. Контейнерите, в които са разположени магнитите, са пълни с течен хелий, който е с температура, близка до абсолютната нула (минус 273 градуса по Целзий).Снимки може да видите тук: slide