Заровена в гънките на планината, ботаническата градина Бенмор заема половин квадратен километър от долината Ийчейг, Шотландия. Там се издигат цъфнали храсти, ароматни цветя и тежки дървета, някои от които най-високите на Острова.
Бенмор се гордее с изобилието си от цветя и храсти, включително невероятната си колекция от 300 вида рододендрони и почти 1/3 от всички видове иглолистни дървета в света, както и впечатляващотото "авеню", обточено от двете страни с гигантски секвои.
Омайна през всички сезони
През пролетта посетителите ще бъдат посрещнати от фойерверки от цветове, тъй като точно тогава показват магията си почти всички видове рододендрони. Ароматът идва като бонус за сетивата, когато очите вече не могат да възприемат повече багри.
Лятото започва незабележимо с разтварянето на чашките на късно цъфтящите рододендрони, азалии и магнолии. В същото време тъмнозелените иглолистни дървета се оживяват от снопчетата ябълковозелени нови иглички по върховете им, а няколко червени храсти избухват в пурпурен пожар. Следват ги кобеите и кампанулите, които изскачат като бели фонтани сред зеленината.
Есента е прошарена от последните рододендрони и магнолии. През огнения кръг, създаден от яркочервените листа на клена се вижда малко тъжно езеро. То е обградено от "златни" храсти, клюмнали на фона на вечнозелените дървета, които ще продължат живота и ще издържат на студените зими в Шотландия.
Именно в средата на януари Бенмор е най-красива, когато в дебелия пухкав сняг като замръзнали стражи стоят високите борове, които разнообразяват белите преспи. А и времето тогава играе съществена роля – изведнъж смърчовете се скриват, забулени от облаци мъгла. В следващия момент изплуват сред мистичната пара, с черната си кора и натежалите си от сняг клони, прегърбили се като старец под наръч дърва.
"Булевардът на секвоите"
Бенмор е прочута със своите дървета и затова най-известната й част е именно "Булевардът на секвоите".
Именно оттук започва разходката из градината Бенмор, чийто вход е в началото на Булеварда на секвоите. Той е дело на Пиер Патрик, който, след като закупува имота през 1862 г., засажда 50 секвои и създава основата на днешния булевард. Идеята му е продължена и от следващите собственици на имота, благодарение на което авенюто добива сегашния си вид.
Секвоите са характерни за западните склонове на планината Сиера Невада в Калифорния, САЩ. Те са най-дълголетните живи организми на планетата ни, като някои от тях са съвременници на фараоните – кръговете им наброяват 3500. Дълголетието им се приписва на огромната коренова система, която ги поддържа, както и на червената им кора, чиято дебелина достига 60 см. Освен това в нея се съдържат масла, правещи секвоите "огнеупорни" – почти няма записани в историята случаи, когато гори от секвои да са горели, въпреки честите и масивни пожари в САЩ.
Папрати и статуи
Сред другите забележителности на градината е Колибата на Пък, която ознаменува паметта на Исак Бейли Балфур. Той е кралски уредник на градината от 1888 до 1922 г. и е първият решил да направи ботаническа градина по западното крайбрежие на Шотландия, а не на източното.
Забележителна е и бронзовата статуя "Момчето с двата делфина", излята през 1875 г. Статуята е завещана на градината от Джеймс Дънкан, захарен магнат, купил имота през 1870 г. Той създава "папраторията" или, иначе казано – мястото, където днес се отглеждат безброй видове папрати. Хълмът, по чийто склонове растат те, е създаден изкуствено за да представи флората на Бутан, Япония, Чили и о-в Тасмания.
Ботаническата градина Бенмор е разположена до езерото Лох Ломонд в националния парк Тросак, на 10 км. от Дунуун, до който се достига по шосе А815. Входът е 3.5 лири, за деца – 1 лира, а за групи (при 11 души и повече) – 3 лири.
Бенмор има какво да предложи през цялата година, така че когато и да се окажете близо до езерото Лох Ломонд, не трябва да се отказвате от великолепието, което ще влее в душите ви градината Бенмор. Разположена сред класически планински пейзаж, тя е живата ни връзка с природата и ни радва с ефирните си пейзажи.
Бенмор се гордее с изобилието си от цветя и храсти, включително невероятната си колекция от 300 вида рододендрони и почти 1/3 от всички видове иглолистни дървета в света, както и впечатляващотото "авеню", обточено от двете страни с гигантски секвои.
Омайна през всички сезони
През пролетта посетителите ще бъдат посрещнати от фойерверки от цветове, тъй като точно тогава показват магията си почти всички видове рододендрони. Ароматът идва като бонус за сетивата, когато очите вече не могат да възприемат повече багри.
Лятото започва незабележимо с разтварянето на чашките на късно цъфтящите рододендрони, азалии и магнолии. В същото време тъмнозелените иглолистни дървета се оживяват от снопчетата ябълковозелени нови иглички по върховете им, а няколко червени храсти избухват в пурпурен пожар. Следват ги кобеите и кампанулите, които изскачат като бели фонтани сред зеленината.
Есента е прошарена от последните рододендрони и магнолии. През огнения кръг, създаден от яркочервените листа на клена се вижда малко тъжно езеро. То е обградено от "златни" храсти, клюмнали на фона на вечнозелените дървета, които ще продължат живота и ще издържат на студените зими в Шотландия.
Именно в средата на януари Бенмор е най-красива, когато в дебелия пухкав сняг като замръзнали стражи стоят високите борове, които разнообразяват белите преспи. А и времето тогава играе съществена роля – изведнъж смърчовете се скриват, забулени от облаци мъгла. В следващия момент изплуват сред мистичната пара, с черната си кора и натежалите си от сняг клони, прегърбили се като старец под наръч дърва.
"Булевардът на секвоите"
Бенмор е прочута със своите дървета и затова най-известната й част е именно "Булевардът на секвоите".
Именно оттук започва разходката из градината Бенмор, чийто вход е в началото на Булеварда на секвоите. Той е дело на Пиер Патрик, който, след като закупува имота през 1862 г., засажда 50 секвои и създава основата на днешния булевард. Идеята му е продължена и от следващите собственици на имота, благодарение на което авенюто добива сегашния си вид.
Секвоите са характерни за западните склонове на планината Сиера Невада в Калифорния, САЩ. Те са най-дълголетните живи организми на планетата ни, като някои от тях са съвременници на фараоните – кръговете им наброяват 3500. Дълголетието им се приписва на огромната коренова система, която ги поддържа, както и на червената им кора, чиято дебелина достига 60 см. Освен това в нея се съдържат масла, правещи секвоите "огнеупорни" – почти няма записани в историята случаи, когато гори от секвои да са горели, въпреки честите и масивни пожари в САЩ.
Папрати и статуи
Сред другите забележителности на градината е Колибата на Пък, която ознаменува паметта на Исак Бейли Балфур. Той е кралски уредник на градината от 1888 до 1922 г. и е първият решил да направи ботаническа градина по западното крайбрежие на Шотландия, а не на източното.
Забележителна е и бронзовата статуя "Момчето с двата делфина", излята през 1875 г. Статуята е завещана на градината от Джеймс Дънкан, захарен магнат, купил имота през 1870 г. Той създава "папраторията" или, иначе казано – мястото, където днес се отглеждат безброй видове папрати. Хълмът, по чийто склонове растат те, е създаден изкуствено за да представи флората на Бутан, Япония, Чили и о-в Тасмания.
Ботаническата градина Бенмор е разположена до езерото Лох Ломонд в националния парк Тросак, на 10 км. от Дунуун, до който се достига по шосе А815. Входът е 3.5 лири, за деца – 1 лира, а за групи (при 11 души и повече) – 3 лири.
Бенмор има какво да предложи през цялата година, така че когато и да се окажете близо до езерото Лох Ломонд, не трябва да се отказвате от великолепието, което ще влее в душите ви градината Бенмор. Разположена сред класически планински пейзаж, тя е живата ни връзка с природата и ни радва с ефирните си пейзажи.
Източник: dnevnik.bg
