Площадка за кацане на космически кораби с уникална наземна навигационна система отпреди рождението на Христа. Това е една от хипотезите защо е построен комплексът Баалбек, на стотина километра от ливанската столица Бейрут, в плодородната долина Бекаа.
Друг е въпросът как точно е бил изграден с каменни блокове, някои от които над 300 тона. И кой го e направил.
Смята се, че предшественикът на днешния град, в който живеят около 18 000 мюсюлмани шиити и дълго време бе укрепление на екстремистката групировка "Хизбулла", в първоначалния си вид е дело на финикийците и още тогава е носел това име, което в превод означава Град на слънцето.
По-късно гърците го прекръстват на Хелиополис, което означава същото. И днес могат да се видят останките от aкропола, на който е имало два олтара, в дъното се извисявал храмът на Юпитер (цар на боговете в римската митология), а отстрани - храм на Бакхус (гръцкият бог на виното).
Ясно личи, че тук си дават среща култовете на древните елини и римляните. До акропола в Града на слънцето е водел монументален вход - Пропилея, с ширина на стъпалата 43 м и портик с колони пред вратата с дължина 50 м. За съжаление от 12-те колони на Пропилея са запазени само четири-пет, както и основите.
След Пропилея има голям вътрешен двор с шест страни с диаметър 62 м. Смята се, че той е построен през римско време с подчертано влияние от Изтока и е единственият такъв двор в древното строителство, разположен пред храм. Ограден е с 30 колони с височина 8 м. След този двор следва големият двор с дължина 135 м и ширина 113 м и с двата олтара от двете страни. На края на големия двор се е извисявал храмът на Юпитер, построен по времето на император Нерон (54-68 г. пр. Хр.).
Покривът бил подпрян на 54 коринтски колони, от които са се съхранили само 6. Обиколката им била 7 метра, а на височина достигали 19,8 метра (заедно с пиедестала - 24 метра). Площта, на която са разпръснати обломките от разрушения храм, е 5 кв. километра.
Но най-интересното и внушително в целия комплекс и храма са основите на храма, съставени от колосални каменни блокове. Югоизточната основа на храма е изградена от девет реда такива блокове, с размери 11 на 6, на 3 м и тежки повече от 300 тона всеки.
Върху тях са положени три колосални мегалитни блока, наречени Трилитон, с размери 21 на 5, на 4 метра и над 800 тона всеки един, поставени хоризонтално в основата на долната част от конструкцията. Изработени са и са напасвани толкова точно, че и игла не може да се пъхне между тях. Това са най-големите обработени камъни в целия свят. Как и защо, учените още си блъскат главите. Но един факт не е за пренебрегване и може да даде отговор на втория въпрос.
Огромният комплекс е еднакво отдалечен от египетските пирамиди в Гиза и от планината Св. Екатерина, най-високата точка на Синайския полуостров и едно от свещените места в света. На юг от Св. Екатерина е Синайската планина и двете са близки по височина.
А пирамидите в Гиза много силно напомнят образуващия се двуглав масив. И като се отбележи фактът, че в началото са били покрити с варовикови плочи и са служели като мощен рефлектор на слънчеви лъчи, който се е виждал от Космоса, като нищо е бил маяк за космически кораби, кацащи на летище Баалбек.
Хипотезата се подкрепя и от друга, древногръцка. Според която Хелиос - богът на Слънцето, обикалял небето на огнена колесница, а Баалбек-Хелиополис бил мястото, където спирал за отдих. Тоест слизал от небето и после пак се е издигал към облаците, обвит в огън.
Стандарт
Друг е въпросът как точно е бил изграден с каменни блокове, някои от които над 300 тона. И кой го e направил.
Смята се, че предшественикът на днешния град, в който живеят около 18 000 мюсюлмани шиити и дълго време бе укрепление на екстремистката групировка "Хизбулла", в първоначалния си вид е дело на финикийците и още тогава е носел това име, което в превод означава Град на слънцето.
По-късно гърците го прекръстват на Хелиополис, което означава същото. И днес могат да се видят останките от aкропола, на който е имало два олтара, в дъното се извисявал храмът на Юпитер (цар на боговете в римската митология), а отстрани - храм на Бакхус (гръцкият бог на виното).
Ясно личи, че тук си дават среща култовете на древните елини и римляните. До акропола в Града на слънцето е водел монументален вход - Пропилея, с ширина на стъпалата 43 м и портик с колони пред вратата с дължина 50 м. За съжаление от 12-те колони на Пропилея са запазени само четири-пет, както и основите.
След Пропилея има голям вътрешен двор с шест страни с диаметър 62 м. Смята се, че той е построен през римско време с подчертано влияние от Изтока и е единственият такъв двор в древното строителство, разположен пред храм. Ограден е с 30 колони с височина 8 м. След този двор следва големият двор с дължина 135 м и ширина 113 м и с двата олтара от двете страни. На края на големия двор се е извисявал храмът на Юпитер, построен по времето на император Нерон (54-68 г. пр. Хр.).
Покривът бил подпрян на 54 коринтски колони, от които са се съхранили само 6. Обиколката им била 7 метра, а на височина достигали 19,8 метра (заедно с пиедестала - 24 метра). Площта, на която са разпръснати обломките от разрушения храм, е 5 кв. километра.
Но най-интересното и внушително в целия комплекс и храма са основите на храма, съставени от колосални каменни блокове. Югоизточната основа на храма е изградена от девет реда такива блокове, с размери 11 на 6, на 3 м и тежки повече от 300 тона всеки.
Върху тях са положени три колосални мегалитни блока, наречени Трилитон, с размери 21 на 5, на 4 метра и над 800 тона всеки един, поставени хоризонтално в основата на долната част от конструкцията. Изработени са и са напасвани толкова точно, че и игла не може да се пъхне между тях. Това са най-големите обработени камъни в целия свят. Как и защо, учените още си блъскат главите. Но един факт не е за пренебрегване и може да даде отговор на втория въпрос.
Огромният комплекс е еднакво отдалечен от египетските пирамиди в Гиза и от планината Св. Екатерина, най-високата точка на Синайския полуостров и едно от свещените места в света. На юг от Св. Екатерина е Синайската планина и двете са близки по височина.
А пирамидите в Гиза много силно напомнят образуващия се двуглав масив. И като се отбележи фактът, че в началото са били покрити с варовикови плочи и са служели като мощен рефлектор на слънчеви лъчи, който се е виждал от Космоса, като нищо е бил маяк за космически кораби, кацащи на летище Баалбек.
Хипотезата се подкрепя и от друга, древногръцка. Според която Хелиос - богът на Слънцето, обикалял небето на огнена колесница, а Баалбек-Хелиополис бил мястото, където спирал за отдих. Тоест слизал от небето и после пак се е издигал към облаците, обвит в огън.
Стандарт