Тодор Кръшков
Искам да ви разкажа любимия си виц. Той е за лисицата и вълка, които скучаели в гората и си търсели занимавка. По едно време вълкът казал: Лисо, да отидем на пътеката, да изчакаме зайчето и да го набием. Добре, рекла лисицата, но все пак трябва да имаме някакъв повод.
Измислих, казала след кратък размисъл лисицата, ако зайчето е с шапка, ще го набием, защото се разхожда с шапка. Ако пък е без шапка – ще яде бой задето е без шапка.
Речено – сторено.
Но на следващия ден скуката дошла отново.
Лисо, хайде пак на пътеката, казал вълкът. Добре, отговорила лисицата. Но този път ще измислим нещо друго. Ще си поискаме по една цигара от зайчето. Ако има цигари с филтър, ще го набием защото пуши цигари с филтър. Ако пък има без филтър – ще яде бой защото пуши без филтър.
Отишли на пътеката. След малко се задало зайчето.
Зайо, дай по една цигара, казал вълкът.
Зайчето се спряло: Добре. Но какви искате – с филтър или без филтър?
Мат. Вълкът замръзнал от изненада.
Лисицата обаче се обадила: Вълчо, тоя пак е без шапка!
Краят на вица е ясен – бой!
Разказвам този анекдот по повод един коментар под материал в Haskovo.net. Там един читател пише, че е добре вместо да се обяснява колко лоши са нещата в България, да се посочи как да се оправят. Един много простичък въпрос, който обаче няма прост и еднозначен отговор.
Читателка пък е отбелязала в коментара си под същия материал: И да гласуваме, и да не гласуваме, с промени, без промени – все лошо.
Така е. Човек трябва да е сляп, за да не го види.
По времето на социализма, когато БКП беше единствената партия, при това с ръководна роля в обществото, както беше записано и в самата конституция, имаше виц. Той представляваше отговор на въпроса кога са се провели първите свободни избори в света. Първите свободни избори в света са се провели, когато Бог създал Адам, после от реброто му създал Ева и рекъл: Хайде сега, избери си жена.
Така някога си избирахме БКП да ни ръководи.
А как избираме сега?
Както и да избираме, резултатът е като в първия виц. Бой ще ядем, независимо дали пушим цигари с филтър или без филтър, независимо дали имаме шапка или не. Да не говорим, че в живота няма заек с шапка.
Тук вече може да се разсъждава надълго и нашироко защо обикновеният човек в България е като зайчето от вица и при всички случаи яде бой. Кой ни докара до това положение и кой има сметка от това.
Преди време прочетох едно стихотворение, по-скоро пародия на любовната лирика и римуваните въздишки по залези и изгреви.
То гласеше: "Слънцето залязва. Само отбелязвам факта".
Искам да ви разкажа любимия си виц. Той е за лисицата и вълка, които скучаели в гората и си търсели занимавка. По едно време вълкът казал: Лисо, да отидем на пътеката, да изчакаме зайчето и да го набием. Добре, рекла лисицата, но все пак трябва да имаме някакъв повод.
Измислих, казала след кратък размисъл лисицата, ако зайчето е с шапка, ще го набием, защото се разхожда с шапка. Ако пък е без шапка – ще яде бой задето е без шапка.
Речено – сторено.
Но на следващия ден скуката дошла отново.
Лисо, хайде пак на пътеката, казал вълкът. Добре, отговорила лисицата. Но този път ще измислим нещо друго. Ще си поискаме по една цигара от зайчето. Ако има цигари с филтър, ще го набием защото пуши цигари с филтър. Ако пък има без филтър – ще яде бой защото пуши без филтър.
Отишли на пътеката. След малко се задало зайчето.
Зайо, дай по една цигара, казал вълкът.
Зайчето се спряло: Добре. Но какви искате – с филтър или без филтър?
Мат. Вълкът замръзнал от изненада.
Лисицата обаче се обадила: Вълчо, тоя пак е без шапка!
Краят на вица е ясен – бой!
Разказвам този анекдот по повод един коментар под материал в Haskovo.net. Там един читател пише, че е добре вместо да се обяснява колко лоши са нещата в България, да се посочи как да се оправят. Един много простичък въпрос, който обаче няма прост и еднозначен отговор.
Читателка пък е отбелязала в коментара си под същия материал: И да гласуваме, и да не гласуваме, с промени, без промени – все лошо.
Така е. Човек трябва да е сляп, за да не го види.
По времето на социализма, когато БКП беше единствената партия, при това с ръководна роля в обществото, както беше записано и в самата конституция, имаше виц. Той представляваше отговор на въпроса кога са се провели първите свободни избори в света. Първите свободни избори в света са се провели, когато Бог създал Адам, после от реброто му създал Ева и рекъл: Хайде сега, избери си жена.
Така някога си избирахме БКП да ни ръководи.
А как избираме сега?
Както и да избираме, резултатът е като в първия виц. Бой ще ядем, независимо дали пушим цигари с филтър или без филтър, независимо дали имаме шапка или не. Да не говорим, че в живота няма заек с шапка.
Тук вече може да се разсъждава надълго и нашироко защо обикновеният човек в България е като зайчето от вица и при всички случаи яде бой. Кой ни докара до това положение и кой има сметка от това.
Преди време прочетох едно стихотворение, по-скоро пародия на любовната лирика и римуваните въздишки по залези и изгреви.
То гласеше: "Слънцето залязва. Само отбелязвам факта".