Асоциацията на българските училища в чужбина иска адаптирани, а не просто съкратени програми за обучението по български език.

Българските неделни училища в чужбина са около 300 и обхващат около 20 хиляди деца, а това е изключителна малък брой - едва 10%, заяви Камелия Конакчиева, основател и директор на българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Париж. 

Представители на българските училища зад граница се събраха днес в Софийския университет за годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. 
Според официалната статистика училищата ни зад граница, които работят по регулирани от МОН програми, са 253. 

90 на сто от българските деца в чужбина не учат български език, сподели Конакчиева, коментирайки факта, че 10 хиляди ученици са напуснали България през миналата година. 

"Срамежливата държавна политика към българските училища в чужбина трябва да се промени. Ако МОН стане регулаторен орган на обучението по български език в чужбина, може да се обърне подходът", смята още Камелия Конакчиева, цитирана от БНР. "Той да стане насърчителен, а не подпомагащ. Не може държавата да няма лостове за собствените си деца", допълни тя. 

Адаптирани учебници за неделните училища в чужбина

Българските учители зад граница не искат просто съкратени програми, а адаптирани за обучението в чужбина програми. Те настояват и в екипа на одобряващите учебници да има и преподаватели в чужбина. 

Много неща в учебните програми трябва да се адаптират от преподавателите на място и затова в тези програми трябва да има свобода, обясни Конакчиева и добави, че много деца не посещават училището, което е в близост, защото то не отговаря не техните потребности.

"Или са на чуждоезиков метод, а това са българоговорещи деца или обратното – има прекалено много българоговорещи деца и амбициозни родители, които вървят по български програми, а има много деца, които не могат да ги следват, защото българският не е техен майчин език", коментира Конакчиева. 

Кунева: Отправна точка е учителят

Образованието е преди всичко общуване и е много важно да има средища на такова общуване. Тези средища са били, са и ще бъдат българските училища в чужбина. Това каза вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева пред присъстващите на конференцията. 

Предлагам отправна точка в нашите усилия през следващите години да бъде учителят, каза Кунева и допълни, че ако имаме добри учители, ще имаме добра образователна система. 

Министърът отбеляза, че е добра подготовката за началото на следващата учебна година както в страната, така и извън нея. 

Тя съобщи, че общият брой на обучаваните деца извън границите на страната е 20 109, а общия размер на средства за подпомагане е 7 337 684 лв. По думите й броят на българските неделни училища и на бенефициентите по националната програма "Роден език и култура зад граница" е 254, като 201 от училищата са в Европа и 42 в Северна Америка.

Искат обявяването на българския език за матуритетен в ЕС

Министър Кунева посочи, че петицията до Европейския парламент за обявяването на българския език за матуритетен в ЕС, която предлагат от асоциацията, трябва да бъде много добре подготвена и когато се внася да има увереност на 95 процента, че ще бъде подкрепена.

Кунева добави, че работят по този въпрос и ще разчитат на МВнР, както и на евродепутатите ни. Тя допълни ,че трябва да се научат да се координират и да работят по-добре заедно. 

Пред журналисти министърът отбеляза по въпроса за българския език като матуритетен в ЕС, че до голяма степен това са и двустранни отношения, защото няма хармонизация на европейско ниво, а и мислят и за училищата извън ЕС.