Желанието на мнозинството българи е просперитетът на страната им да бъде споделен от всички граждани, се казва в доклад Световната банка за България. Но пред тази мечта стоят трудно преодолими препятствия. Кои са те?
Две неща тревожат много българи: липсата на равни възможности за старт и неравномерното разпределение на благата. До тези изводи са стигнали експертите на Световната банка след поредица от срещи, проведени през миналата година в цялата страна. През последните години доходите на 40% от българското население, което по един или друг показател се смята за бедно, са нараствали едва с 1,3 процента годишно. А това е само един от индикаторите за липсата на споделен просперитет в България. Точно това тревожи анализаторите.
Д-р Боян Захариев от института „Отворено общество“ обяснява, че под споделен просперитет в западноевропейските страни с развито социално пазарно стопанство се разбира нещо много понятно за всеки – никой член на обществото не бива да изпада или да бъде оставян да се "дави зад борда". За това се грижи изгражданата още от 50-те години на миналия век модерна система за всеобхватна социална сигурност. „Тревогата на експертите на Световната банка в България е свързана с всеобщото усещане, че прекалено малка част от просперитета на страната е насочена към най-уязвимите слоеве на българското общество. А това води до нарастване на напрежението в него и е фактор, който осезаемо задържа напредъка в икономиката", обяснява Захариев.
Спуканият балон на българския растеж
Експертите на Световната банка свързват продължаващата вече осем години стагнация в българската икономика със спукания балон на растежа между 2000 и 2008 година. Много големият за мащабите на страната поток от външни инвестиции през този период е довел основно до създаването на нископлатени работни места за не особено квалифициран персонал, смята Захариев.
„В България много се гордеем с инвестициите в аутсорсинга. Действително редица западни компании вложиха немалки средства в създаването на кол-центрове, които, кой знае защо, в България се смятат за високотехнологични капиталовложения. Всъщност в тези центрове работят квалифицирани млади хора с отлични езикови познания. През дневните и нощните им работни смени българските младежи трябва да решават проблемите на някой холандски пенсионер, например, чийто хладилник или бойлер не работи. В случай, че не са в състояние да му обяснят какво трябва да направи, нашите момчета и момичета го прехвърлят на други оператори. Така млади хора с разнообразни професии и умения се превръщат в роботи и полуавтоматични секретари, които нямат никакви шансове за професионално издигане или придобиване на нови умения“, коментира Захариев някои от изводите в доклада на Световната банка.
Смисълът на икономическата му част е повече от ясен: България се нуждае от нови двигатели на растежа. Екстензивното развитие по време на икономическия бум през миналото десетилетие не е довело до масово създаване на високопроизводителни работни места и до нарастване на принадената стойност в крайните продукти на българската икономика и услуги. Както и преди 50 години, основен дял в българския износ заемат суровини и полуфабрикати – нерафинирана мед, олово, цинк, зърно, шивашки изделия и розово масло. Стойността им на световните пазари е силно зависима от конюнктурата и не е предпоставка за нарастване на брутния вътрешен продукт.
Делът на работещите ще намалява
Едно от най-сериозните предизвикателства пред българската икономика и социална политика е справянето с проблемите на ромите, бедните пенсионери и нищонеправещите младежи (близо една трета от младите хора в България на възраст до 30 години не учат и не работят). Експертите на Световната банка отчитат сериозно застаряване не само на цялото население, но и на работната сила в страната. В краткосрочен план се очаква да започне осезаемо намаление на дела на работоспособната част от българското население спрямо общия му брой. А това ще натовари и без това сериозния дефицит в бюджета на здравеопазването и социалното осигуряване. Ромите остават много съществен и много слабо използван ресурс за попълване и подмладяване на работната ръка в България. Лошото и сегрегирано образование, бързото отпадане от училище и липсата на достъп до детски градини за много ромски деца изострят проблемите, свързани с маргинализацията и гетоизацията на това малцинство, смята д-р Боян Захариев.
Експертите на Световната банка определят като сериозен проблем и недостъпността за голям брой бедни и много бедни пенсионери до скъпите услуги на слаборазвитата система за дългосрочни социални грижи в страната. А това води до влошаване на капацитета на използването на все по-дефицитната квалифицирана работна сила. Това е така, защото семействата на хората в напреднала възраст са принудена и да се грижат като болногледачи и придружители на своите роднини за сметка на участието си на пазара на труда, се казва още в доклада на Световната банка за България.
