Паното от емблематичната за родопското село култура - смилянския боб е една от атракциите в етнографската сбирка на местното читалище. Изработването му е започнало преди почти 10 години - през 2007-ма. С различни по цвят бобени зърна се изобразяват мотиви от местния бит и поминък. В средата един в друг са чановете, свързани с животновъдството, а в центъра е един от символите на Смилян - часовниковата кула. За нея местните казват, че е сравнително млада - на около 260 години. До 1929 година е била стражева кула, охранявала е търговския път, който е преминавал през Смилян в посока Арда и Паранести. През 1929 година тогавашния министър председател Андрей Ляпчев посещава селото и няколко месеца по-късно от негово име пристига като подарък часовниковият механизъм. Кулата се доизгражда, за да придобие малоко по-голяма височина, монтира се механизмът на часовника и той работи и до днес.
Река Арда, римски мост, воденично колело също присъстват в паното. Акцент е поставен и на боба, който традиционно се увива около колове, а под тях е ралото, с което се оре нивата. Така жителите на Смилян подчертават, че растението се отглежда по стара технология, което пък го прави екологично чист продукт.
Изработването на оригиналното пано изцяло е предоставено на туристите, които посещават селото. Защото рекордът, за който ще се кандидатства не е нито за големина, нито за най-много килограми фасул вложени в паното, а за най-голям брой уникални участници. Правилото е всеки посетител, независимо колко пъти посещава етнографската сбирка, само веднъж може да залепи половинка фасулево зърно и да удостовери това със запис на три имена, дата и подпис. В читалището вече са събрали три тетрадки с имена на хора от цялата страна, броят им надхвърля 14 700 и всеки от тях е залепил на паното само по една половинка бобено зърно.
Величка Петкова