Умните хора трябва да благодарят повече на майките си, защото изследователитe твърдят, че именно от майките идват гените, свързани с интелигентността. Това е в разрез с половите стереотипи, които битуват от векове. И онези жени, които на всяка цена искат интелигентен син може да не търсят повече гениален татко. А може би пък е време хората да вземат и да преоценят интелигентността на жените, пише psychology-spot.

В основата си идеята идва от "обусловените гени", които се държат по различен начин взависимост от произхода им. По принцип тези гени са биохимичен маркер, който позволява да се проследи произхода и го разкрива, независимо дали гените са активни или не. Интересното е, че някои от тези гени работят само ако идват от майката. Ако същият ген е наследен от бащата, той се деактивира. Има и други гени, които работят обратно и се активират само ако идват от бащата.

Гените на майката отиват директно в кората на главния мозък, тези на бащата - в лимбичната система.

Интелигентността има наследствен компонент, това се знае отдавна. но до преди няколко години се смяташе, че голяма част от нея зависи от бащата, и не дотам от майката. Но няколко изследвания показват, че децата наследяват интелигентността повече от майката, защото съответните гени се намират в X хромозомата.

Едно от първите изследвания в тази област е проведено през 1984 г. в университета в Кеймбридж. Следват много други, които анализират  развитието на мозъка и влиянието на генома. Заключението към днешна дата е, че гените на майката допринасят най-много за развитието на центровете в мозъка, които отговарят за мисленето.

По време на първия експеримент учените създали ембриони на специални плъхове, които имали само гените на майката или бащата. Но те до един загинали, когато ги въвели в матката на женската. Учените открили, че има гени, които се активират само когато се наследяват от майката и че те са от жизненоважно значение за правилното развитие на ембриона. Генетичното наследство на бащата е от съществено значение за растежа на тъканта, която образува плацентата. 

Изследователите открили също, че ембрионите могат да оцелеят, ако оставят нормалните ембрионални клетки, а останалите били манипулирани. По този начин те създали няколко генетично модифицирани лабораторни мишки, които изненадващо не се развивали еднакво. Тези, които имали допълнителна доза майчини гени, развили по-голяма глава и мозък, но имали малки тела. От друга страна, тези с допълнителна доза бащини гени имали малки мозъци и по-големи тела.

Като анализирали тези различия учените идентифицирали клетки, които съдържали само майчини или бащини гени в шест различни части на мозъка, които контролират различни когнитивни функции, хранителните навици и паметта.

По време на първите дни от развитието на ембриона всякаква клетка може да се появи навсякъде в мозъка. Но при растежа на ембрионите клетките само с бащини гени се натрупват в някои от районите на емоционалния мозък: хипоталамус, амигдала, преоптичен район и септум. Тези области са част от лимбичната система, която отговаря за гарантирането на оцеляването ни и участва в дейности като секс, храна и агресия. Учените не открили никакви бащини клетки в кората на главния мозък, където се развиват когнитивните функции като интелект, мисъл, езици и планиране.

Нови проучвания

Разбира се, учените продължават да проверяват тази теория. Робърт Лерке показва, че интелигентността на детето зависи от X хромозомата и тъй като жените имат две Х хромозоми, два пъти по-вероятно е то да наследи майчините характеристики.

Наскоро изследователи от Университета в Улм, Германия, изследвали гените, участващи в увреждането на мозъка и са установили, че много от тях, особено тези, свързани с познавателните способности, са в X хромозома . Не е случайно, че интелектуалните проблеми са 30% по-чести при мъжете.

Но може би, един от най-интересните резултати в този смисъл са от продължителниян анализ, извършен от Медицинския съвет за научни изследвания и обществено здраве в Глазгоу, Шотландия. В това проучване те интервюирали всяка година от 1994 г. насам 12,686 млади хора на възраст между 14 и 22 години. Изследователите взели предвид няколко фактора, от цвета на кожата и образованието до социално-икономическия статус. По този начин те установили, че най-добрият предиктор на интелигентност е коефициента на интелигентност на майката. В действителност, коефициентът на интелигентност на младите хора се различавал средно едва с 15 точки от този на техните майки.

Гените не са единствената причниа

Други проучвания показват, че майката играе важна роля в интелектуалното развитие на децата чрез физически и емоционален контакт. 

Изследователи от Университета на Минесота са установили, че децата, които имат силна връзка с майките си, развиват способността да играят сложни символични игри на възраст две години, по-упорити са и показват по-малко чувство на неудовлетвореност, когато трябва да се справят с грешките си. Силната връзка дава на децата необходимата сигурност, за да изследват света и увереност, че могат да решават проблемите. 

Значението на емоционална връзка за развитието на мозъка е доказано от изследователи от Университета на Вашингтон, който разкри за първи път, че една сигурна връзка и любовта на майката са от решаващо значение за растежа на някои части на мозъка, Те анализирали в продължение на седем години начина, по който майките са свързани с децата си и установили, че когато децата са поддържани емоционално и адекватно са удовлетворени техните интелектуални и емоционални нужди, на 13 години хипокампуса им е 10% по-голяма от тази на децата на емоционално дистанцираните майки. Хипокампусът е област на мозъка, свързана с паметта, ученето и отговора на стреса.

Може ли наистина да се говори за наследствена интелигентност?

Смята се, че между 40 и 60% от интелигентността е по наследство. Оставащият процент зависи от околната среда. стимулацията и личностните характеристики. В действителност това, което наричаме интелект, е просто способността да се решават проблеми. Но любопитен факт е, че в решаването на проблеми, дори на най-простата математическа или физическа задача, участва също и лимбичната система, защото нашият мозък работи като цяло. По този начин, дори интелигентността да е тясно свързана с рационалното мислене, тя зависи и от интуицията и емоциите, които генетично погледнато, са повлияни от приноса на бащата.

Не трябва да забравяме, че дори едно дете да е родено с висок коефициент на интелигентност, това не е нещо дадено завинаги. Ние трябва да стимулираме интелигентността и да я подхранваме през целия си живот с нови предизвикателства, които непрекъснато да я подобряват. В противен случай интелигентността закърнява. Коефициентът на интелигентност, с които сме се родили, е важен, но не решаващ.