Учени преразгледаха данните от мисията до Марс в далечната 1976 година и заявиха, че откритите наскоро доказателства за наличието на вода, органични молекули и метан означават, че не е изключено да сме открили живот на Червената планета преди 4 десетилетия.

Изследователите, които се натъкнаха на неопределени химически сигнали в проби от марсианската почва, взети от двата апарата Викинг на НАСА през 1976, твърдят че всичко открито на планетата впоследствие увеличава шанса за наличие на биологична активност.

Двамата изследователи Гилбърт Левин от Държавния университет в Аризона и Патриция Ан Щрат от Националния здравен институт в САЩ, твърдят, че мисията на Викинг през 1976 категорично е открила живот на Марс.

Когато двамата разглеждали биологичните и небиологичните хипотези, за да обяснят пробите взети от марсохода, експерименталните доказателства посочили “силна вероятност” за наличието на живот на Червената планета, докато небиологичните интерпретации били определени като “неубедителни”.

Тези заключения били в пълно противоречие с общоприетото по онова време схващане, че резултатите от анализирането на двете проби извършено от апаратите на Марс, не демонстрират признаци за биологични процеси.

Липсата на небиологични агенти в пробите от Викинг и откритите наскоро доказателства, че условията на Марс може да са подходящи за поддържането на живот, сочат, че би било разумно, ако учените потърсят биологично обяснение за експерименталните резултати, твърдят Левин и Щрат.

В рамките на Мисията Викинг, на Червената планета бяха изпратени два космически кораба Викинг 1 и Викинг 2. Те осигуриха изображения на марсианската повърхност с висока резолюция, определиха структурата и състава на атмосферата и повърхността, в търсене на доказателства за наличието на живот.

Докато бяха на Марс, марсоходите взеха проби от почвата, събрани на разстояние от 6 437 км една от друга, и ги смесиха с разреден воден разтвор на хранителни вещества.

Полученият в резултат на тази реакция газ бе изследван за наличие на биологични процеси в почвата. Засичането на радиоактивния изотоп 14CO2 би било доказателство за наличието на микроорганизми в почвата, метаболизиращи определени хранителни вещества.

За огромна изненада на всички, изотопът бе засечен в пробите.

“В мига, в който хранителните вещества бяха смесени с пробите от почвата, се образуваха около 10 000 броя радиоактивни молекули”, обяснява Джоузеф Милър от НАСА, участник в експеримента.

Проведени били и няколко контролни експеримента, при които проби от марсианската почва били награвяни до различни температури, а други държани на тъмно в продължение на месеци – все неща, които би трябвало да убият всички форми на живот в почвата. В тези проби не били открити изотопи.

Последвалите експерименти, извършени от марсоходите обаче дали отрицателни резултати и НАСА отхвърлила вероятността за наличие на микроби в почвата.

Според общоприетото схващане, първоначалните сигнали са били по-скоро геологочни, отколкото биологични. Левин и Щрат обаче продължават да настояват, че е възможно пробите да съдържат доказателства за живот на Червената планета.

Сега те публикуват ново изследване, в което твърдят, че всичко открито на Марс след 1976 година поставя под съмнение геологичното обяснение за изотопите.

“Небиологичното обяснение отговори на всички критерии”, категорични са Левин и Щрат.

Твърдението им се базира на откритите през последните години доказателства, че Марс не е толкова негостоприемен, колкото смятахме първоначално. Според тях признаците, че водата е играла огромна роля в голяма част от марсианската история може да означават, че животът е възникнал когато планетата е била по-влажна и се е адаптирал към по-сухите условия впоследствие.

“Възможно е на Марс все още да има живот, макар и в криптобиотично състояние, който очаква да се съвижи, когато на планетата отново се появи вода”, казват Левин и Щрат.

Учените добавят, че спорадичната поява на метан, подсказва наличието на метаногени – микроорганизми, които произвеждат метан като метаболитен вторичен продукт в сурови условия.

Това е дръзко твърдение и Левин и Щрат го знаят, но те настаяват НАСА и другите космически агенции да продължат да търсят признаци за биологична активност на Марс.

Учените добявят, че съществува вероятност Марс вече да е бил замърсен от множеството апарати приземили се на повърхността му, въпреки че Викинг бил термично обработен за да се сведе до минимум риска от замърсяване с микроби.