Намирам се на няколко часа път от Шанхай и не съм виждал дневна светлина от поне 3 часа. Аз съм безнадеждно изгубен. Опитвам се да се измъкна от това място в продължение на 45 минути, но множеството лабиринти и коридори изглеждат еднакви. Заобиколен съм от изкуствени дървета, дрънкулки, изкуствен сняг, коледни шапки и анимирани светещи елени. Навсякъде се носи празнична музика. Намирам се в най-лошия си коледен кошмар, а е едва август. Горещ, лепкав ден през август. За момент си помислих, че никога няма да се измъкна и че съм обречен да прекарам остатъка от живота си в безкрайната пещера на Дядо Коледа, пише в материала си Тим Моан.
Намирам се на международния пазар в Иу, на около 300 км от Шанхай. Според Синхуа, над 60% от коледната украса се произвежда в Иу – голяма част от нея се продава на този пазар. Както установих Коледа се произвежда в Иу. Да, светещото ви дърво, висящата от тавана украса, коледното чорапче, което купихте на детето – огромна е вероятността да идват от мястото, на което се намирам в момента.
Тук съм с Лиъм Йонг и Кейт Дейвис, част от група студенти, писатели и кинодейци, проследяващи веригата за доставки на множество потребителски стоки.
Трудно е да бъде описан мащабът на пазара в Иу. Бих могъл да започна с малко статистически дании, че покрива площ от 4 милиона квадратни метра, на които са разположени 62 000 щанда. Бих могъл да ви кажа, че е проектиран за посещение на 40 000 души дневно, 5000 от които се смята, че са чуждестранни клиенти. Но това са само цифри.
Отвътре изглежда като огромен търговски център, но трябва да започнете да го обикаляте, за да добиете представа за размера му. Комплексът е разделен на 5 сектора, посетих първо Сектор 1 – попаднах в коридор, по чието протежение имаше магазини, предлагащи единствено моливи и химикали. Реших да завия: още моливи и химикали. Продължих разходката си още 15 минути и се натъквах на същите канцеларски принадлежности.
Накрая стигнах до развален ескалатор, преминах на следващия етаж. Моливите и химикалите отстъпиха на безброй коридори, пълни с магазини за калъфи за очила. Следващият етаж е посветен на изкуствените цветя. Лиъм Йонг, един от организаторите на обиколката е бил тук и преди, разказа ни, че при последната им визита, студентите решили да обиколят всички сектори и да посетят всички продуктови площи. След 8 часа просто се отказали.
Не само мащабът отличава Иу от местния ви търговски център. Като за начало, тук не можете да си купите нищо. Пазарът в Иу е само за търговци на едро. Всеки от 62 000-те щанда с размери 2.5 м х 2.5 м представлява шоурум на отделна компания или фабрика. Пазарът по-скоро прилича на огромно търговско изложение, създаден най-вече за посредниците: продавачите на дребно, които се тълпят тук от цял Китай и останалата част от света, за да договорят поредния товарен контейнир, пълен с евтини продукти, които откриваме по рафтовете на местните магазини. Мащабът на това, което се разкрива пред очите ми, опровергава факта, че най-добрите дни на пазара в Иу са в миналото, тъй като голяма част от търговията се е пренесла онлайн. Той си остава физическо проявление на огромната физическа мрежа за доставка на евтините стоки, които купуваме по цял свят.
Докато се разхождам, откривам кофи и лопати, чадъри, макети на китайската космическа станция, фенерчета с лицата на световни лидери, вувузели (да, все още ги произвеждат), цял сектор с размера на огромен универсален магазин, предлагащ единствено светещи табели, магазин, който продава единствено лупи в стил Шерлок Холмс и т.н, списъкът е безкраен.
Колкото и несравними да изглеждат продуктите, те всички имат нещо общо. Тук няма скъпи стоки, много малко са артикулите с търговска марка. Може да търсите цял ден в сектора за електроника и никъде няма да откриете нищо от Samsung, Apple или Beats. Натъквате се на огромната и често пренебрегвана част от Китайското производство - малките предмети, с които е пълно чекмеджето ви, безплатните химикалки, които търговците ви раздават, играчките, които детето ви чупи или забравя някъде, стотиците продукти за еднократна употреба в магазинчетата за един лев и бензиностанциите. Все неща, които купувате спонтанно, или защото ви се струва забавно. И най-вече защото са евтини. Китай е световен лидер в производството на пластмасови боклуци, а пазарът в Иу е техен шоурум.
По тази причина, има едно нещо, в което Иу превъзхожда всички останали: Коледа. Забравете Северния полюс и работилницата на Дядо Коледа. През 2012 750 компании от Иу и околностите предлагаха коледна украса и други празнични предмети.
За да разберем от първа ръка как се произвежда Коледа в този град на пластмасата, решихме да посетим близка фабрика, която предлага продуктите си на пазара. Близо 24 часа след като се измъкнах от вездесъщата коледната пещера, се озовавам на рецепцията на малка компания, на около 30 минути път от града. Това ще се окаже най-объркващата и смущаваща китайска компания, която някога съм посещавал.
Като за начало, навън е 30 градуса, а ние се намираме в леко поовехтяла промишлена сграда, пълна с коледни изображения. Първото помощение, което ни показват е производството, където дузина работници от различни възрасти и пол, но в преобладаващата си част жени под 20 години, сглобяват и оцветяват пластмасови клонки имел, венци, миниатюрни дръвчета и други подобни.
Една жена връзва панделки от пласмаса, а друга ги лепи върху табели с надпис “Весела Коледа” оцветени в червено. Момче с вид на тийнейджър оцветява на ръка плодовете на традиционния коледен храст илекс. В странично помощение откриваме мъж пред огромен вентилатор, който топи метални жици в кофа с непозната вряла течност, и ги огъва докато са все още горещи в диадеми с еленски рога.
Навсякъде, хиляди коледни орнаменти се трупат в картонени кутии и пластмасови каси, по-бързо отколкото могат да бъдат изнесени от там.
В следващото помещение се произвеждат продукти от текстил. И отново, двадесетина жени седят в редица пред шевни машини. Горещо е, и единственото, което се чува е шумът от машините, под които излизат шапки и коледни чорапчета - червено-белите шапки на Дядо Коледа, които носите на офис партитата, и които изхвърляте след Нова Година. Правят се тук. Едно от момичетата ушива по около 2 шапки в минута, които след това избутва пред себе си и те падат безшумно върху купчината на пода.
Нагоре по стълбите е помещението за формоване на пластмаса, в него работят предимно млади мъже, голи до кръста, заради жегата. Въздухът тук е пълен с дим и мирис на химикали и топяща се пластмаса. Мъжете пълнят пластмасови гранули в машините, за да ги разтопят, а след това ги оформят в снежни човеци и дядо коледовци. Работата е рутинна и потенциално опасна, защото служителите непрекъснато влизат в големите преси. Много от тях убиват време като гледат китайски телевизионни драми на смартфоните си.
Объркващ е не само фактът, че коледните артикули се произвеждат през август, но и мащаба на ръчния труд. Може би съм бил наивен, но преди да посетя фабриката в Иу смятах, че коледната украса се произвежда в огромни автоматизирани фабрики.
Но това всъщност е тайната на китайския производствен процес – ръчният труд е по-евтин от машините. Така и не ми дадоха точните цифри, но един от мениджърите на фабриката ми обясни, че работниците получават между 200 и 300 долара месечно, за 12-часови смени, 6 дни в седмицата. Това позволява на малките компании да стартират със сравнително скромни инвестиции, докато в същото време ги прави достатъчно гъвкави, за да се адаптират към непрекъснато променящите се изисквания на клиентите.
Докато си тръгваме, забелязваме кашони с коледна украса, които се товарят в контейнер, предназначен за пристанище Нингбо. От там той ще бъде транспортиран до...кой знае къде. Казват ми, че голяма част от коледните артикули се изпращат в САЩ и Европа, докато Русия е нов, огромен и изкючително примамлив пазар. Докато наблюдавахме как коледните артикули се сглобяват на ръка цял ден, чух много хора да казват, че Коледа вече никога няма да е същата. Може би са прави.
Имам чувството, че съм видял една много малка част от обширната производствена инфраструктура на Китай. Но по-важното е, че започнах да разбирам защо тя съществува: за да може млади работници в далечна страна, да осигурят на останалата част от света стоки за еднократна употреба, купувани спонтанно. Последиците обаче са сериозни: от климатични промени до безработица.
Обикновено производството на коледни артикули спира през септември и фабриките се преориентират към подаръци и декорации за Великден и Свети Валентин, а после украса за Хелоуин, за привлекателния американски пазар. В края на пролетта отново идва ред на Коледа. Докато светът има какво да празнува, Китай ще продължи да доставя всичко необходимо.
