Хижата на връх Аида е с нацепени стени и подове, а на метри от нея зеят огромни ями и свлачища. За това сигнализира дългогодишният наемател на хижата Хубен Хубенов. Базата е собственост на Туристическо дружество “Аида” Хасково, но от 12 години се стопанисва от Хубенов.

“Всичко това е заради взривовете на златотърсачите в подземните галерии. Близо 4 години тук се гърмеше като на война. Взривните работи бяха рано сутрин – около 5.30 и късно вечер, към 23 часа. Не мога да опиша какво бе усещането в сградата, сякаш всеки момент ще се срути върху главите ни”, разказва Хубен. И уточнява, че от почти две години златотърсачите от рудник Чала са престанали с взривните работи край хижата. Преди това обаче в продължение на около 4 години земята се тресяла от бомбите. Освен това миньори му споделяли, че подземните галерии минавали не само край хижата, но и под нея.

Хубен Хубенов се надявал от Горубсо, която стопанисва рудника, да платят някакво обезщетение за щетите, но това не се случило.

“От Горубсо заявяват, че техните кариери са много далеч от хижата и нямало как да причинят такива поражения. Но ето – комините им (вентилационни съоръжения, които осигуряват чист въздух в подземните галерии), са на 20-30 метра от хижата, показва Хубен. Ямите са оградени с бодлива тел, има и предупредителна табела “Внимание! Опасно! Не минавай!”

“Освен това се намираме в зоната на Натура 2000. Как са им разрешили да копаят за злато в защитени територии, нямам предствава”, допълва Хубен. По думите му на метри от хижата има пропадане с размерите на цял стадион. “Всичко това е заради подземните галерии”, убеден е той.

Началникът на рудник Чала Пламен Кехайов отбягна прекия отговор на въпроса дали подземните галерии минават в близост или под хижата. По повод разцепените стени на сградата пък заяви: “Не съм специалист, не мога да кажа дали е от подземни взривове или просто от времето”. И ни посъветва да потърсим ръководството на Горубсо.

Изпълнителният директор на Горубсо Кърджали Живка Ковачева категорично отрече миньорските взривове да са разцепили хижата. “Работи се много далеч от нея. В близост има само вентилационни комини, които са надлежно обезопасени. Около хижата няма пробивни дейности”, категорична бе Ковачева.

Любомир Дайновски, зам.-директор на РИОСВ Хасково, уточни, че няма забрана за такъв вид дейности в Натура 2000 в Източните Родопи. “Има само общи забрани. Освен това от 2010 година експлоатацията на мините е под шапката на министерството на енергетиката”, уточни той. Екоинспекторите имали правомощия само за контрол на определени дейности. “Но цялата местност Чала е прокопана отдолу, започна се още откъм Спахиево преди много години”, допълни Дайновски.

Кметът на Минерални бани Мюмюн Искендер пък бе още по-краен: “Всичко под връх Аида е изтърбушено. На времето не са запълнили изоставените подземни галерии и с течение на времето има пропадания и свлачища на много места. Това е много опасно и за хора, и за животни. Говорил съм с шефовете на Горубсо, но те казват, че са частна фирма, а тези галерии са били изоставени още по времето, когато е била държавна.”

Кметът на Баните не бе сигурен дали щетите по хижата се дължат на скорошните подземни взривове или на постепенното пропадане на стари галерии. Но смята, че е свързано с рудника. 

“Само главоболия с тези концесионери”, оплака се Искендер. По думите му от концесии в общинския бюджет влизали едва 30 000 лева, а всички щети оставали за сметка на администрацията.

Шефът на Туристическото дружество “Аида” Хасково Георги Черкезов призна за проблема с хижата. “Не знам какво да направим. Хубен се страхува да инвестира в нея, защото каквото направи, утре може да рухне. Ние също се въздържаме. Смятахме да увеличим броя на леглата от 39 на поне 50, но замразихме проекта”.

Справка с картата на концесионната площ на рудник Чала в министерството на енергетиката показва, че хижа Аида се намира в границите на района, отдаден за златодобив.

Според директора на Горубсо Живка Ковачева обаче концесионният район е едно, а реалната работа съвсем различно. Тя бе категорична, че най-близките дейности в рудник Чала се извършват на 700 метра по хоризонталата и 200 метра по вертикала от хижа Аида.   

Тодор Кръшков