Миниатюрна версия на ада се крие в Кливланд, Охайо. Наречена е Glenn Extreme Environments Rig (GEER) и представлява 14-тонна стоманена камера, способна да пресъздаде отровните, задушливи и изгарящи условия на Венера – населената някога сестра близначка на Земята.

Учени от НАСА стартираха проекта преди 5 години, а през 2014 GEER бе въведен в експлоатация.

Оттогава, изследователите подложиха на влиянието на Венера различни материали – метал, керамика, проводници, обшивки и електроника, за да установят кой от тях би оцелял в суровите условия.

Един от последните космически апарати, изпратени на Венера бе Венера 13 през 1982 година. Той оцеля едва 2 часа и 7 минути.

Докато не бъде създаден съвременен космически кораб, способен да премине през гъстата атмосфера на планетата, GEER си остава най-добрият начин да установим какво се случва на Венера.

Венера е смъртоносната близначка на Земята.

Втората планета в Слънчевата система е била и все още е много подобна на Земята.

Венера е скалиста и притежава грубо около 82% от масата и 90% от повърхностната гравитацията на Земята. Тя има постоянна атмосфера и се намира в обитаемата зона около Слънцето.

Някои изследователи смятат, че в продължение на 2 милиарда години, на Венера е имало плитки, топли океани, способни да поддържат живот.

Но в резултат на глобалното затопляне водата изчезнала, а въглеродният диоксид започнал да се натрупва в атмосферата.

Накратко, днес Венера е най-лошото място, на което бихте могли да попаднете в Слънчевата система, но в същото време планетата е изключително важна за нас с информацията, която би могла да ни даде за бъдещето на Земята.

Всичко, което знаем за Венера, се дължи на близо две дузини успешни мисии до планетата, включително 8 апарата в орбита и 10 на повърхността – голяма част от тях изстреляни от Съветския съюз.

Данните от тези космически кораби сочат, че въздухът на Венера съдържа близо 97% въглероден диоксид, атмосферата е около 100 пъти по-гъста от земната, а температурата е изгарящите 462 градуса по Целзий - двойно по-висока от температурата на топене на оловото.

Но какво е усещането да си на повърхността на Венера и какво се случва с материалите и космическите кораби, попаднали там си оставаше мистерия преди появата на GEER.

Как изглежда повърхността на Венера

800-литровата камера GEER смесва газовете, за които се предполага, че съставляват атмосферата на планетата и ги нагрява.

Процесът на нагряване отнема два дни и половина, а охлаждането близо 5 дни.

Атмосферата на Венера на повърхността е изключително странна. Тя представлява смес от суперкритични течности, не само газ. Суперкритичните течности се държат едновременно като газ и течност.

Ако пиете безкофеиново кафе, вие също се възползвате от тях. Кафеените зърна се промиват с въглероден диоксид, който прониква в дълбочина и разтваря кофеина.

Въздухът на Венера е гъст колкото басейн с вода, а налягане е колкото на 100 метра под водата. Температурите за изгарящи.

“Бризът” със скорост няколко мили в час е като слаба вълна, тласкаща ви към брега.

Атмосферата на Венера носи следи от флуороводород, хлороводород, сероводород и сярна киселина – все опасни химикали.

Вместо водна пара, облаците на Венера се образувани от сярна киселина. За да се приземи на повърхността на планетата, космическия апарат трябва да премине през тях.

Следваща мисия до Венера

В момента Япония е единствената държава с космически кораб в орбита около Венера. Той е наречен Акатсуки и пристигна до целта си с 5 години закъснение.

Междувременно САЩ не са стартирали мисия до Венера от 1989 и на се приземявали апарати на повърхността от над 45 години.

В момента НАСА обмисля изпращане на мисия до Венера, наречена Да Винчи.

Ако космическата агенция реши да финансира тази мисия като част от порграмата Дискавъри - GEER ще бъде усъвършенстван, за да подпомогне работата на учените. Космическият апарат трябва да пристигне на планетата през 2023, да премине през атмосферата за 63 минути, да вземе проба от газовете и да направи снимки на повърхността с висока резолюция.

В миналото, НАСА възнамеряваше да изпрати на Венера роувър, задвижван от ядрена енергия.

Подобна мисия все още изглежда възможна, ако агенцията успее да направи по-ефективни ядрени батерии и да преодолее настоящия недостиг на плутоний-238 – рядък радиоактивен елемент, нужен за задвижването на подобен апарат.