Москва се готви за Годината на България в Русия, а на Брюксел му предстои годината на България в ЕС. С руснаците нямаме проблеми и още отсега можем да прогнозираме успех на тяхната среща с българската действителност, защото ни познават и по роднински ни прощават.
По-сложно е положението с европейците, които за разлика от руснаците вече са ни съюзници. С тях трябва да изясним въпроса, за който си дадохме тригодишна отсрочка: Ще заживее ли България по европейски стандарти, или ще се наложи ЕС да си преправя стандартите? Иначе казано: Кой - кого? Срокът изтича в края на 2009 г., както е записано в присъединителния договор.
През 2008 г. станахме свидетели на
дипломатически парадокс
Колкото повече България фигурираше в европейските дебати, толкова повече изпадаше в европейска изолация. В дипломацията има просто мерило, което показва коя държава как се класира в международните отношения - размяната на официални посещения на високо равнище. Това е белег кой с кого иска "да си играе", като по-важни са чуждите гостувания.
В тази класация не се броят участията в многостранни срещи, защото се полагат по протокол за членовете на международни организации и на регионалните форуми.
Картината как България присъстваше в Европа през втората година на членството й в ЕС изглеждаше така: президентът Георги Първанов бе поканен официално само в една държава от ЕС - Полша, и прие само двама европейски колеги - от Кипър и Унгария. Към гостувалите може да се добави и президентът на Чехия, но той дойде да представи своя книга, а не да посети официално държавата.
Още по-скромна е статистиката на премиера Сергей Станишев, който почти никъде в Европа не бе канен на двустранна основа, както и почти никой негов европейски колега не пожела да направи официално посещение в България.
Пътната карта на президента Първанов най-добре показваше в колко далечна орбита се е озовала държавата въпреки официалното си членство в ЕС. Той бе последователно в Азербайджан, Израел, Египет, Китай, Узбекистан, Аржентина, Мексико, Сърбия, Катар, Албания, Турция и Туркменистан, което означаваше укрепване на връзките с бивши съветски републики, както и с някогашни членове на движението на необвързаните страни, каквато бе доминиращата политическа линия преди 20 години.
Новата стратегическа ориентация на държавата обаче отсъстваше от неговите маршрути. Неслучайно той за първи път пропусна в новогодишното си обръщение да спомене Европейския съюз.
Премиерът Станишев навести Словения, Русия, Молдова и Македония, опита напразно да контрира чрез среща с Джордж Буш налагането на санкции от Брюксел, а Германия посети само колкото да се срещне с провинциални ръководители, но не и с канцлера Ангела Меркел, която нито го прие, нито пожела да гостува в България.
Европейският диалог на държавата вече минава почти изцяло през Брюксел, т.е. през Европейската комисия (ЕК). С нея, както знаем, имаме
лоша комуникация
и тя е причина, според обясненията на правителството, за европейските провали. За подобряването й премиерът се подсигури в края на миналата година с международен съветнически екип, оглавяван от бившия френски премиер и настоящ клиент на правосъдието в Париж Доминик дьо Вилпен.
Не е изключено тази година той да продължи да съветва Станишев дистанционно, защото според публикации във френския печат властите могат да му отнемат паспорта като мярка за неотклонение. Той е разследван за организиране на клеветническа кампания срещу Никола Саркози преди издигането му на президентския пост.
"Добрите услуги" на Дьо Вилпен за преодоляване на европейските неволи на България засега допринасят само за охлаждане на отношенията й с Франция. В качеството си на председател на ЕС през второто полугодие на 2008 г. Париж разпусна тандема "Румъния-България", като опази фаворита си Букурещ от финансови санкции и остави София изцяло на волята на еврократите в Брюксел.
Ролята на Дьо Вилпен бе дразнеща, но по-сериозен фактор бе внезапното решение на България да преразгледа сделката за покупка на френски корвети и да я предложи на германска компания, класирана на второ място в тръжния конкурс за бойния флот. Правителството допусна груба грешка, като създаде впечатление, че използва сделката, за да търси политически изгоди от една или друга държава.
Станишев пръв гостува на Саркози, щом Франция пое председателството на ЕС, като му обеща, че ще купи две корвети за 1 млрд. лева, надявайки се може би на френска протекция срещу гласените европейски санкции.
След като Брюксел все пак наложи наказанието през юли, като отне акредитациите на две разплащателни агенции и постави под въпрос еврофондовете, правителството ни реши да премисли. Под предлог, че французите са завишили цената, то започна да ухажва германците, очаквайки вероятно да спечели сърцето на Ангела Меркел. В играта си между двете държави, които се смятат за единен мотор на ЕС,
големият губещ навярно ще е България
Франция и Германия все по-осезаемо оформят, заедно с Холандия, Великобритания и донякъде Австрия, група от държави, където общественото мнение е силно критично към България.
Недоволството от нейното нежелание (или неумение) да се раздели с образа на корумпирана и затънала в престъпност държава се обръща и срещу Еврокомисията, която заложи авторитета си, като препоръча да бъдем приети в ЕС още през 2007 г. - въпреки очевидните недостатъци.
Брюксел падна в капана на своята самоувереност, че разполага с достатъчно силни механизми за въздействие, които за три години да променят положението. Оформя се почти библейски сюжет: гигантът Обединена Европа чрез своя пълномощник - Комисията в Брюксел, да бъде сразен от мъничето България, която прави всичко възможно да оцелее в ЕС заедно с бандитските си структури и вождове.
Мозъчният център в ЕК трябва сериозно да се размърда, за да се спаси от опозоряване. Измисленият от него механизъм за сътрудничество и проверка му свърши работа само за отлагане на срама, но срокът му на годност изтича. Той се състои в писането на шестмесечни доклади, които стават все по-критични, но не предлагат работещи решения.
Следващият доклад ще бъде в началото на февруари и черновата му е почти готова. Логично е тя да бъде още по-черна от предишните, защото никакви подканяния, заплахи и санкции не доведоха до очакваните от Брюксел присъди срещу босове на мафията и корумпирани висши функционери.
Настава време да се търсят нестандартни решения, които ЕК ще патентова заради България. През 2009 г. нашата държава ще привлече повече внимание, отколкото предполага собствената й тежест. В този смисъл може да се каже, че това ще бъде "нейната" година в ЕС, колкото и да не е ласкателно.
Превръщайки се в "болния човек" на Европа, както я определят все по-често чужди медии, тя ще получи засилени грижи като пациент. Очертава се мъчителна европейска терапия, но ако е оздравителна, ще е за добро.
По-сложно е положението с европейците, които за разлика от руснаците вече са ни съюзници. С тях трябва да изясним въпроса, за който си дадохме тригодишна отсрочка: Ще заживее ли България по европейски стандарти, или ще се наложи ЕС да си преправя стандартите? Иначе казано: Кой - кого? Срокът изтича в края на 2009 г., както е записано в присъединителния договор.
През 2008 г. станахме свидетели на
дипломатически парадокс
Колкото повече България фигурираше в европейските дебати, толкова повече изпадаше в европейска изолация. В дипломацията има просто мерило, което показва коя държава как се класира в международните отношения - размяната на официални посещения на високо равнище. Това е белег кой с кого иска "да си играе", като по-важни са чуждите гостувания.
В тази класация не се броят участията в многостранни срещи, защото се полагат по протокол за членовете на международни организации и на регионалните форуми.
Картината как България присъстваше в Европа през втората година на членството й в ЕС изглеждаше така: президентът Георги Първанов бе поканен официално само в една държава от ЕС - Полша, и прие само двама европейски колеги - от Кипър и Унгария. Към гостувалите може да се добави и президентът на Чехия, но той дойде да представи своя книга, а не да посети официално държавата.
Още по-скромна е статистиката на премиера Сергей Станишев, който почти никъде в Европа не бе канен на двустранна основа, както и почти никой негов европейски колега не пожела да направи официално посещение в България.
Пътната карта на президента Първанов най-добре показваше в колко далечна орбита се е озовала държавата въпреки официалното си членство в ЕС. Той бе последователно в Азербайджан, Израел, Египет, Китай, Узбекистан, Аржентина, Мексико, Сърбия, Катар, Албания, Турция и Туркменистан, което означаваше укрепване на връзките с бивши съветски републики, както и с някогашни членове на движението на необвързаните страни, каквато бе доминиращата политическа линия преди 20 години.
Новата стратегическа ориентация на държавата обаче отсъстваше от неговите маршрути. Неслучайно той за първи път пропусна в новогодишното си обръщение да спомене Европейския съюз.
Премиерът Станишев навести Словения, Русия, Молдова и Македония, опита напразно да контрира чрез среща с Джордж Буш налагането на санкции от Брюксел, а Германия посети само колкото да се срещне с провинциални ръководители, но не и с канцлера Ангела Меркел, която нито го прие, нито пожела да гостува в България.
Европейският диалог на държавата вече минава почти изцяло през Брюксел, т.е. през Европейската комисия (ЕК). С нея, както знаем, имаме
лоша комуникация
и тя е причина, според обясненията на правителството, за европейските провали. За подобряването й премиерът се подсигури в края на миналата година с международен съветнически екип, оглавяван от бившия френски премиер и настоящ клиент на правосъдието в Париж Доминик дьо Вилпен.
Не е изключено тази година той да продължи да съветва Станишев дистанционно, защото според публикации във френския печат властите могат да му отнемат паспорта като мярка за неотклонение. Той е разследван за организиране на клеветническа кампания срещу Никола Саркози преди издигането му на президентския пост.
"Добрите услуги" на Дьо Вилпен за преодоляване на европейските неволи на България засега допринасят само за охлаждане на отношенията й с Франция. В качеството си на председател на ЕС през второто полугодие на 2008 г. Париж разпусна тандема "Румъния-България", като опази фаворита си Букурещ от финансови санкции и остави София изцяло на волята на еврократите в Брюксел.
Ролята на Дьо Вилпен бе дразнеща, но по-сериозен фактор бе внезапното решение на България да преразгледа сделката за покупка на френски корвети и да я предложи на германска компания, класирана на второ място в тръжния конкурс за бойния флот. Правителството допусна груба грешка, като създаде впечатление, че използва сделката, за да търси политически изгоди от една или друга държава.
Станишев пръв гостува на Саркози, щом Франция пое председателството на ЕС, като му обеща, че ще купи две корвети за 1 млрд. лева, надявайки се може би на френска протекция срещу гласените европейски санкции.
След като Брюксел все пак наложи наказанието през юли, като отне акредитациите на две разплащателни агенции и постави под въпрос еврофондовете, правителството ни реши да премисли. Под предлог, че французите са завишили цената, то започна да ухажва германците, очаквайки вероятно да спечели сърцето на Ангела Меркел. В играта си между двете държави, които се смятат за единен мотор на ЕС,
големият губещ навярно ще е България
Франция и Германия все по-осезаемо оформят, заедно с Холандия, Великобритания и донякъде Австрия, група от държави, където общественото мнение е силно критично към България.
Недоволството от нейното нежелание (или неумение) да се раздели с образа на корумпирана и затънала в престъпност държава се обръща и срещу Еврокомисията, която заложи авторитета си, като препоръча да бъдем приети в ЕС още през 2007 г. - въпреки очевидните недостатъци.
Брюксел падна в капана на своята самоувереност, че разполага с достатъчно силни механизми за въздействие, които за три години да променят положението. Оформя се почти библейски сюжет: гигантът Обединена Европа чрез своя пълномощник - Комисията в Брюксел, да бъде сразен от мъничето България, която прави всичко възможно да оцелее в ЕС заедно с бандитските си структури и вождове.
Мозъчният център в ЕК трябва сериозно да се размърда, за да се спаси от опозоряване. Измисленият от него механизъм за сътрудничество и проверка му свърши работа само за отлагане на срама, но срокът му на годност изтича. Той се състои в писането на шестмесечни доклади, които стават все по-критични, но не предлагат работещи решения.
Следващият доклад ще бъде в началото на февруари и черновата му е почти готова. Логично е тя да бъде още по-черна от предишните, защото никакви подканяния, заплахи и санкции не доведоха до очакваните от Брюксел присъди срещу босове на мафията и корумпирани висши функционери.
Настава време да се търсят нестандартни решения, които ЕК ще патентова заради България. През 2009 г. нашата държава ще привлече повече внимание, отколкото предполага собствената й тежест. В този смисъл може да се каже, че това ще бъде "нейната" година в ЕС, колкото и да не е ласкателно.
Превръщайки се в "болния човек" на Европа, както я определят все по-често чужди медии, тя ще получи засилени грижи като пациент. Очертава се мъчителна европейска терапия, но ако е оздравителна, ще е за добро.
