Спорът между Украйна и руския концерн "Газпром" около доставките на руски природен газ засяга пряко и България. Какви са измеренията на кризата и какви поуките за България? Отговор на този въпрос търси Емилиян Лилов в материал за Дойче веле. Сигурно си спомняте телевизионната рубрика "Усмивки от старите ленти". На фона на поредния газов сблъсък между Украйна и руския концерн "Газпром" само усмивки могат да предизвикат следните малко позабравени епизоди от най-новата българска история: "топ-сделката" на Евгений Бакърджиев от преди десетина години; създаването (преди това) на дружеството "Топенерджи", обвинявано впоследствие в продажба на българските национални интереси; съмненията за взаимовръзка между въпросното топ-дружество и едно-две поръчкови убийства в България - това на бившия премиер Андрей Луканов и на основателя на "Мултигруп" Илия Павлов. Всички тези сюжети миришат лошо на газ.
Сега сме 2009 г. И пак мирише на газ. Сякаш някой иска да ни напомни, че старите зависимости не остаряват, че са непреходни. От комбинацията между газ като политическо оръжие и глобална икономическа и финансова криза се ражда взривоопасна смес.
Тръбите от Северна Русия, по които тече синьото гориво, може и да са от стомана. Но те не са устойчиви на политически сътресения, в резултат на което сега виждаме налягането в тръбите да спада. От което се качва напрежението в трети страни - днес в България, а утре - и в други.
Всички те си имат договори с руската страна. А договорите са за това да се изпълняват. И който не ги изпълнява - плаща неустойки. В случая това е руската страна. Досега не съм чул някой официален български представител да е изрекъл това съображение на глас.
Интересно ми е дали някой от управляващите в България ще събере куража да посочи руския газов монополист, дирижиран от Кремъл, като некоректен търговски партньор! И дали някой в София ще се престраши да каже, че на такъв партньор не може и не бива да се разчита!
По-важното е, какви са поуките за България от поредния руски рекет.
Първата извиква нуждата от диверсификация на енергийните доставчици. Това означава България да си осигури алтернативни източници за доставка на природен газ. Още повече, че страната разполага със собствени находища. И някой трябва да се сети, че те могат да се използват.
Второ - може би няма да е лошо да бъде увеличен капацитетът на складовите възможности, които при спиране на доставките да бъдат използвани като резерв. На следващо място - напрежението по оста Москва-Киев показва колко важен за България е проектът "Набуко". Вместо това София залага на проекти като "Бургас-Александруполис" и "Южен поток", които не работят за намаляване на енергийната зависимост от Русия.
При това положение можем само да се надяваме, че след подписването на новото споразумение за партньорство с ЕС най-после Русия ще започне да се държи като коректен и надежден партньор. И че следващия януари няма да имаме повод отново да се връщаме към темата.