В НИМ бе открита изложбата „Претвореното сътворено”. Идеята на авторите на експозицията е да покажат богатството на багри и шевици; настроението, което носят традиционните женски носии от различните региони на България. Сътворените от сръчната ръка на българката автентични елементи от носии – престилки, сукмани, ризи, колани и др., са показани претворени и умалени в кукли – макети на традиционни женски носии. Костюмите са изработени от Антония Велева през 80-те години на миналия век и са резултат от проучвания на етнографската литература, теренни наблюдения по събори и фестивали, картините на Феликс Каниц и Иван Мърквичка. Научен консултант при претворяването на женските носии от различни етнографски области е професор Мария Велева. Показани са елементи от двупрестилченото, сукманеното и саяното женско облекло от Плевенско, Софийско, Старозагорско, Североизточна България, Родопите, Банско, Гоце Делчев и др.

За пръв път посетителите ще могат да видят възстановка на т. нар. сокаено забраждане. Сокаят е накит за глава, характерен за омъжените жени в Габровско, Трявна, Велико Търново, Севлиево и Килифарево. Той се състои от дървена подложка (танура), бяла кърпа, обикновено украсена с богата шевица, накит кръжило и метални украси. Корените на сокаеното забраждане, според някои изследователи, се крият в царските и болярските костюми на Второто българско царство, откъдето са пренесени сред народа и се предават през вековете. Металните накити (кръжило, пелешки, обеци) се дават от свекъра на невестата. Колкото е по-заможно семейството на младоженеца, толкова стойността на кръжилото и металните декорации е по-висока. Показани са оригинални писани и тъкани краища от сокаени кърпи.

Изложените материали са от фонда на Националния исторически музей.

Изложбата „Претвореното сътворено” в НИМ ще продължи до края на март.