Правителството одобри Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2017 – 2020 г. Програмата ще включи "Профилактичните HPV ваксини", които са представени като "най-новото постижение на съвременната медицина в контрола на раковите заболявания", пише в съобщение от пресцентъра на Министерски съвет (МС).
Факт е, че ракът на маточната шийка е (РМШ) е една от най-разпространените форми на рак при жените и е тежък социално-икономически проблем на съвременното обществено здравеопазване. Ежегодно в света се регистрират около 528 000 нови заболели и 266 000 смъртни случаи.
Т.нар. HPV ваксина обаче не е насочена конкретно към рака на маточната шийка. Нещо повече - все по-често се съобщава за сериозни последици, като увреждания и дори смърт, след поставянето ѝ.
През април 2016 година в интервю за Actualno.com доц. Иван Диков обясни: „Това е ваксина срещу човешкия папилома вирус (ЧПВ), а не точно срещу рака на маточната шийка... мисля, че избързаха с нейното фантастично действие. Това беше един търговски трик. Трябва да минат години, за да се види дали има ефект. Самият човешки папилома вирус не винаги води до рак на маточната шийка. Но винаги, когато има карцином, фигурира и той. Така че наличието на ЧПВ не значи карцином. Всеки от нас ще има ЧПВ, всеки от нас по няколко пъти се заразява и се самоизлекува. Не е толкова черен дяволът…"
През август 2015 година в Япония беше заведен колективен иск от жени и близки на пострадали от ваксината срещу човешкия папилома вирус. 63 млади жени поискаха компенсация в размер на 945 млн. йени (9 млн. долара) заради получените увреждания от ваксината срещу човешки папилома вирус, по-известна като ваксина за рак на маточната шийка. Жените съдят японското здравно министерство и фармацевтичните компании GlaxoSmithKline (GSK) Plc и MSD KK. Ищците твърдят, че по време на ваксинационната кампания по света има много докладвани случаи на различни странични ефекти, включително смърт и инвалидизация.
През 2013 година здравното министерство в Япония се отказа от ваксината срещу човешки папилома вирус след многобройни случаи на усложнения и недоказана полза. Ваксината не е забранена, но вече не се препоръчва в страната. Според пострадалите правителството носи отговорността за одобряването и препоръчването на ваксините за употреба, като е уверявало в безопасността им, въпреки че е запознато с възможните опасности. В съдебния процес се отбелязва, че юридически причинно-следствена връзка съществува, защото същите общи симптоми се появяват сред ищците, след като са им поставени ваксините.
В началото на октомври 2016 година Апелативният съд в Талка, най-висшият съд на една от провинциите в Чили, издаде заповед правителството да спре задължителната ваксинация срещу човешки папиломен вирус (HPV) на момичета, след подадени жалби от родители. Ваксинацията е част от програма на чилийското министерство на здравеопазването. От ведомството изразиха безпокойство заради спряната програма и заявиха, че е могло да не бъде ангажирана прокуратурата, тъй като има алтернатива за родителите да отказват ваксината, въпреки министерското решение от на 29 септември т.г., според което ваксината става задължителна за момичетата.
В центъра на полемиката са многобройните и тежки нежелани реакции от тази ваксина в различни части на света (Европейската агенция по лекарствата съобщава за 352 възможни смъртни случая от поставена ваксина срещу HPV).
На 7 юли 2015 година в страшни мъки почина 14-годишната Лили Христова. Момичето развива тежко автоимунно заболяване след поставянето на HPV ваксината.
Правителството в оставка одобри и Програма за превенция на заболяването, която може да се осъществи чрез въвеждането на ефективна профилактична програма за прилагане на ротавирусни ваксини. Ротавирусната и ваксината срещу човешки папилома вирус съдържат ограничен брой щамове и по този начин няма как да предпазят в повечето случаи.
Естеството на съществуващите одобрени ротавирусни ваксини - живи, атенюирани - обуславя и възможността за възстановяване на вирулентността на ваксиналните щамове и предизвикване на заболяване у ваксинираното лице и контактни с него, и риск от развитие на усложнението чревно вгъване.
Освен това ротавирусната ваксина води до поява на ваксино-дериватни щамове в резултат на реасортация, причиняващи заболяване (Bucardo et al., 2012; Hemming & Vesikari, 2012; Rose et al., 2013).
Случаите на ротавирусен гастроентерит в България се движат в порядъка около 1500-1800 случая на година по данни на НЦЗПБ, като от 2011 г., когато започва да се отчита ротавирусната заболеваемост у нас, най-много заболели е имало през 2014 г. - 1861 случая.
Ротавирусната ваксина има връзка със случаите на чревна инвагинация като нежелана реакция след васкинация и се наблюдава в рамките на 7 дни след първата доза. Тези резултати са в съответствие с наблюдения в големи проучвания в различни региони на света. (Bauchau et al., 2015) Лечението на чревна инвагинация (преплитане на червата) е операция.