След 5-годишни усилия британски учени откриха как да създадат синтетична паяжина с антибиотични свойства. Откритието ще помогне за създаване на лекарства и зарастване на рани без риск от инфекции.
Новият материал се състои от нишки, синтезирани от бактерията Ешерихия коли, към чиято структура, могат да се прикрепят молекули. Той е обработен с различни вещества, за да се получи по-добра превръзка.
“Нашият метод позволява бързото създаване на биосъвместими, моно- и мултифункционални копринени структури с широко приложение”, казва един от създателите на новия материал Нийл Томас от Университета в Нотингам.
Може да звучи странно, но копринената паякова нишка е удивителен материал, що се отнася до оказването на спешна помощ. Тя е биосъвместима, биоразградима, изградена е от протеини и вече е установено, че не предизвиква имунни, възпалителни или алергични реакции.
Учените твърдят, че употрепата на копринени паякови нишки датира от времето на древните елини и римляни, които използвали материала, за да превързват с него раните на войниците. Обикновено раната първо се промивала със смес от оцет и мед, а след това се превързвала с паякова коприна.
Екипът просто заимствал идеята и я модернизирал с нова технология. Вместо да използват истинска паякова коприна, учените създали своя версия като синтезирали нишки от бактериите Ешерихия коли в лабораторни условия.
След като се справили успешно с тази задача, те решили да покрият нишките с антибиотика левофлоксацин, лекарство използвано за лечение на бектериални инфекции.
Молекулите били добавени към разтвор от синтезирана паякова коприна преди протеините да се превърнат в нишки.
Можете най-добре да си го представите като кълбо прежда. Преди да се превърне в отделни нишки, преждата е просто сбор от влакна. На този етап, преди да бъдат оформени нишките, могат да се добавят различни материали и оцветители. Едва след като приключат тези процеси, може да се престъпи към създаването на преждата с всичките добавени свойства.
Учените направили нещо подобно – те добавили антибиотици съм суровината, нужна за производството на синтетична паякова коприна.
Най-интересното е, че екипът се сформирал съвсем случайно. Преди 5 години, ръководителите на екипа Нийл Томас и Сара Гуудкеър от Университета в Нотингам се срещнали, когато Гуудкеър помолила аудиторията си да и помогне в създаването на паякова коприна.
“В края на срещата, Нийл дойде при мен и ми каза: “Мисля че моят курс може да ти помогне”.
Нийл Томас допуснал, че към коприната могат да се добавят различни, полезни съставки – постоянни или такива, които биха могли да се остранят с времето, заради промени в киселинноста на средата.
“Откритието е само началото на множество други вълнуващи изследвания върху новия материал”, убедена е Гуудкеър.