Богоявление /Йордановден/ е третият по значимост християнски празник през годината. Затова ще представим двата реални сценария, по които днес се случи ритуалът в Смолян. Всеки, който има търпението да прочете докрай, ще избере на кой от тях да присъства следващия път. Не защото разпятията не бяха осветени, а защото символиката  и смисъла са единни, а събитията станали на днешния Йордановден в двата края на Смолян, са като двата полюса. А това е повод за размисъл и промяна.

Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб. А от небето се разнася глас: “Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!” Оттук и названието на празника – Богоявление. Хвърлянето на Кръста е символ на слизането на Христос във водите, на освещаването на водите, защото кръстът е символ на нашия Господ. Според православната традиция, във водата влизат да извадят кръста хора, които вярват, че това ще им послужи за здраве и освещение. Не просто за сеир.

 И тези, които хванат Кръста не просто обикалят с него да ръсят с вода и да събират пари. Защото в старо време младежите, които са изваждали кръста, по този начин са събирали средства, за да ги предоставят на черквата и за да извършват благотворителни дейности с тях. Сега се скача за кръста, за да се изкарат с него пари.

Днес 23 годишният Митко Росенов извади кръста от река Черна край Спортната зала в Смолян. Разпятието беше осветено, благословено и хвърлено от архимандрит Висарион. Вероятно не само заради снежното време и затруднено движение, тази година на Йордановден само трима младежи от близката ромска махала на Смолян се наредиха и търпеливо чакаха пристигането на литийното шествието от военни, свещениците с иконите и гражданите с духовата музика, за да се хвърлят за Богоявленското разпятие.

Освен Шествието от катедралния храм "Свети Висарион Смоленски" до мястото на традиционния ритуал обаче нямаше нищо, което да повдигне Духа, да се усети наистина празнично настроение- на националност, на патриотизъм и други такива ценности, за които напоследък така жадуват всички. Тримата мургави младежи кротко се метнаха в плиткия гьол, а зрителите просто гледаха кой ще е по- чевръст да намери разпятието в плитката речна вода. Извади го 27 годишният Митко Райчев, който призна, че за пръв път се пробва.

И ако в Смолян имаше истински по смисъл Богоявленски ритуал по хвърляне на разпятието, то той беше организиран от сдружение „Родопски хайдути“.

Както си му е редът- с литийно шествие, с икони и портрети на най-светлите личности от националната ни история, облечени в родопски носии, с гайди, с националния трибагреник и знамето на Сдружението, младежите организираха ритуала на няколко места- в кв. „Устово“ в Смолян, в селата Момчиловци и Бостина, където имат членове. И не за зрелище и лична популярност, а в името на българщината и православната традиция, която е крепила народа ни в най-трудните времена. И освен да почетат празника Богоявление, хайдутите се поклониха и пред паметта на големия Ботев, поетът, революционерът, патриотът, роден на 6 януари /нов стил/ преди 169г.

""Во Йордане крещающуся Тебе, Господи, Троическое явися поклонение.." Българския дух се проявява в най-трудните моменти за народа ни. Изпитайте волята и бъдете истински християни. Ледените води няма да ни изплашат, защото Господ е с нас. Навършват се и 169 г. от рождението на поета, революционер и публицист - Христо Ботев. Да почетем героя с негов портрет! Да живей !“, написаха в официалната си страница "Родопските хайдути".

И днес с носиите, те наскачаха в ледената вода, за да играят патриотичното мъжко хоро, за да пеят бунтовни и родопски песни, за да издуят гайдата, а с виковете да вдигнат градуса на многолюдното гражданство.
Шествието на родопските хайдути тръгна от своеобразното им градско сборище „Хаджичоневата къща”, която те наскоро превърнаха в музей. Преминаха през площада и улиците към река Бяла, със знамена, национален трибагреник и портрета на Христо Ботев в ръце. "Хайдушкият“ ритуал се прави от няколко години, но се превърна в истински празник, осмислен от ценности, които за всяко общество са вечни.

Честит празник на всички българи, родопчани и именици!

Щиляна Чакърова