В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и ”синята пъпка”. На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Според народа всички болести се събират на Антонов ден, а на Атанасов тръгват по хората. Затова е необходимо да се спазват различни забрани на празника: Жените не трябва да работят. Не трябва да преде и не се докосва вълна - тъй като се смята, че във вълната спи чумата. Не се плета или шие на празника. Не се варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разболяват децата. Мъжете не трябва да впрягат добитъка.

Необходимо е за здраве да се раздаде на близки и съседи от традиционните за празника содени питки, намазани с петмез. Една от питките се оставя на тавана "за белята", "за лелята" т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата "чума".На този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще радвате на добро здраве!

На този ден църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.