Ще търсим и защитаваме справедливи местни каузи на българските граждани. Това е подход, който категорично ще възприемем. Искаме да чуем гласа на хората. Това заяви в ефира на телевизия „Евроком“ председателят на ПП АБВ Константин Проданов.
Като примери той посочи инициативата на Алтернатива за българско възраждане за възстановяване на свиленградската митница. „Идеята за възстановяване на митницата в Свиленград дойде след разговори с местните хора. Тази митница беше един от ключовите генератори на стокообмен през границата, тя осигуряваше и работни места. Това обаче, което е най-важното е, че тя бе закрита на общо основание, след твърдение на бившия премиер, че някой от митничарите били корумпирани.
И аз питам кои са корумпираните? Ако някои са корумпирани - сменете ги, но не може да се закрива цяло звено. Много любопитен факт е, че преди да бъде закрита митницата, е закрито нейното наркозвено, което ме навежда на определени мисли“, посочи той.
Проданов бе категоричен, че АБВ ще се бори и реализиране и на редица отговорни национални политики. Сред примерите беше промяна на правилата в Закона за концесиите, които ощетяват държавата и нейните граждани, както и нов подход към родното земеделие така, че страната ни да възстанови позициите си в сектора. „Законът за концесиите погазва обществения интерес, и то много брутално.
Първото е, че се дава възможност при определени условия концесиите да бъдат практически вечни, което е форма на приватизация. Второ: дава се възможност да се концесионират определени публични сфери, включително и в областта на правораздаването, което е недопустимо. Сфери, в които публичният интерес е водещ, не може да бъдат обект на концесия“.
„Не си представям България и без развито земеделие. В момента това, което имаме в сектора, е много бледа сянка на онова, което имахме и на това, което може да бъде. Това може да се промени с целенасочена политика. Трябва да договорим адекватни равнища на субсидиите. Трябва да са адекватни на тези когато се присъединявахме, защото в резултат на лоши договорености, нашите производители получават по ниски нива.
Освен всичко друго тези средства не се разпределят и равномерно. Огромна част от тях отиват в едва около 8 процента от земеделците и то основно в монокултурно земеделие, а нашето земеделие имаше много по-широки традиции, включително и в овощарство, зеленчукопроизводство“, заяви Константин Проданов.
