Новата поправка в Закона за електронните съобщения
Те и сега го правят. Да следим интернета на МВР!
Предплатените карти - срещу лични данни, въпросът е от кога
МВР пак иска да следи интернет без контрол
"Върху мен никой не може да упражнява натиск. Ние с Минчо Спасов сме от непослушните", така коментира резултата от проведеното в четвъртък общо заседание на комисията по транспорт и съобщения и комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Йордан Мирчев.
Той е депутат от Национално движение за стабилност и възход и е председател на транспортната комисия, а Минчо Спасов е от НДСВ и е председател на вътрешната комисия. В четвъртък двамата представиха на комисиите нов текст за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с който отхвърлиха предложенията на МВР за безконтролен достъп до данните от телефонни разговори, електронна поща, интернет комуникация, както и страниците, които всеки посещава в интернет.
В броя си от четвъртък "Дневник" писа как скандалният член 5 от наредба 40 на МВР и ДАИТС, който беше отменен от Върховния административен съд (ВАС) като противоречащ на конституцията, се е появил като предложение от силовото ведомство за промяна в ЗЕС.
В четвъртък депутатите въобще не обсъждаха поправките на МВР, вкарани в проектозакона някъде около Нова година. Така опасенията, че парламентът ще вкара в закона отменен от съда текст, не се оправдаха.
Народните представители дискутираха разгорещено само предложението на телекомуникационната комисия. По думите на Мирчев то е било изготвено в последните по-малко от 24 часа след непрекъснати консулатации между депутати и експерти от двете комисии, с представители на МВР и ДАИТС и с включването на мобилните оператори по текстовете за предплатените услуги.
След спорове и доста набързо, без да следват стриктно процедурата и за да не се бавят излишно, депутатите от комисията по транспорт и съобщения гласуваха единодушно новото предложение какви данни трябва да съхраняват операторите и как ще става достъпът до тях. За да се изчисти редът на достъпа до т.нар. трафични данни (интернет трафика), беше гласуван нов текст, според който МВР министърът, председателят на ДАНС и председателят на ДАИТС ще приемат наредба, която ще разпише как точно да става съхранението и предаването на данните (т.е. реда на достъп до тях).
Тя ще бъде съобразена с разпоредбите на три закона - Закона за специалните разузнавателни служби, Закона за защита на личните данни и Наказателно-процесуалния кодекс. От тази група специални нормативни актове беше изваден Законът за МВР.
"Важното е, че успяхме да внесем в текста точни условия, с които да се иска достъп до такава информация", коментира след заседанието Минчо Спасов. По повод удвояването на срока от 12 на 24 месеца за пазене на данните той беше лаконичен, че това не нарушава евронормите. Колегата му Йордан Мирчев също беше доволен от решението и отрече да е имало натиск от страна вътрешното ведомство за приемане на техните текстове или близки до тях, които да позволяват т.нар. "пасивен достъп".
Въпреки че имаха резерви към новото предложение, от силовото ведомство обявиха общото решение за добро. "За нас е важно законово да бъдат определени обемът на данните и начинът на тяхното предоставяне Не искаме нищо повече от това, което евродирективата поставя като правила", заяви заместничката на вътрешния министър Соня Янкулова. Факт е обаче, че депутатите гласуваха промените, след като тя напусна заседанието.
Без вот остана предложението на Борислав Ралчев данните да се ползват само при разследването на "тежки престъпления".
Нито един от операторите не каза колко ще му струва изискването да пазят данни от комуникациите в интернет две години.
Те запазиха известен скептицизъм за това какво може да случи до влизането на текстовете в зала. "Приетият текст е значително подобрен спрямо първоначалната версия. Уточненията поставят по-сериозни изисквания за достъпа. За нас проблемът не беше дали ще се събират данни или не, тежкият проблем беше безконтролното им използване", коментира Теодор Захов от Сдружението за електронни комуникации. Той очаква, че ще има съвсем нова наредба, която ще се съобрази само с трите специални закона, а старата наредба 40 ще бъде отменена. Други представители на сектора все още се чудят как една наредба ще бъде едновременно поднормативен акт към четири закона.
Вътрешният министър Михаил Миков отказа коментар на въпросите на "Дневник", защото не присъствал на заседанието.
Новата поправка е стъпка напред, но и тя съдържа 3 проблема
Александър Кашъмов, "Програма Достъп до информация":
Достъпът до съхраняваните от операторите данни ще се осъществява по реда на трите специални закона - Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за защита на личните данни и НПК. Нека да видим все пак крайните формулировки, защото има обичай да се сменят текстове и в последния момент. Но се въведоха три проблемни норми
1. Удължава се от 12 месеца на 24 месеца срокът за съхранение на данните
2. Чрез лоша разпоредба за унищожаването им се създава възможност да се удължи срокът за съхраняването им (всяко съхраняване на лични данни е проблем, ако е без цел)
3. Не се включиха, а дори отпаднаха текстовете, че данните се събират за целите на разкриване на тежки престъпления, както предложи Минчо Спасов.
Тези три проблема трябва да се изчистят в пленарната зала.
Те и сега го правят. Да следим интернета на МВР!
Предплатените карти - срещу лични данни, въпросът е от кога
МВР пак иска да следи интернет без контрол
"Върху мен никой не може да упражнява натиск. Ние с Минчо Спасов сме от непослушните", така коментира резултата от проведеното в четвъртък общо заседание на комисията по транспорт и съобщения и комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Йордан Мирчев.
Той е депутат от Национално движение за стабилност и възход и е председател на транспортната комисия, а Минчо Спасов е от НДСВ и е председател на вътрешната комисия. В четвъртък двамата представиха на комисиите нов текст за промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с който отхвърлиха предложенията на МВР за безконтролен достъп до данните от телефонни разговори, електронна поща, интернет комуникация, както и страниците, които всеки посещава в интернет.
В броя си от четвъртък "Дневник" писа как скандалният член 5 от наредба 40 на МВР и ДАИТС, който беше отменен от Върховния административен съд (ВАС) като противоречащ на конституцията, се е появил като предложение от силовото ведомство за промяна в ЗЕС.
В четвъртък депутатите въобще не обсъждаха поправките на МВР, вкарани в проектозакона някъде около Нова година. Така опасенията, че парламентът ще вкара в закона отменен от съда текст, не се оправдаха.
Народните представители дискутираха разгорещено само предложението на телекомуникационната комисия. По думите на Мирчев то е било изготвено в последните по-малко от 24 часа след непрекъснати консулатации между депутати и експерти от двете комисии, с представители на МВР и ДАИТС и с включването на мобилните оператори по текстовете за предплатените услуги.
След спорове и доста набързо, без да следват стриктно процедурата и за да не се бавят излишно, депутатите от комисията по транспорт и съобщения гласуваха единодушно новото предложение какви данни трябва да съхраняват операторите и как ще става достъпът до тях. За да се изчисти редът на достъпа до т.нар. трафични данни (интернет трафика), беше гласуван нов текст, според който МВР министърът, председателят на ДАНС и председателят на ДАИТС ще приемат наредба, която ще разпише как точно да става съхранението и предаването на данните (т.е. реда на достъп до тях).
Тя ще бъде съобразена с разпоредбите на три закона - Закона за специалните разузнавателни служби, Закона за защита на личните данни и Наказателно-процесуалния кодекс. От тази група специални нормативни актове беше изваден Законът за МВР.
"Важното е, че успяхме да внесем в текста точни условия, с които да се иска достъп до такава информация", коментира след заседанието Минчо Спасов. По повод удвояването на срока от 12 на 24 месеца за пазене на данните той беше лаконичен, че това не нарушава евронормите. Колегата му Йордан Мирчев също беше доволен от решението и отрече да е имало натиск от страна вътрешното ведомство за приемане на техните текстове или близки до тях, които да позволяват т.нар. "пасивен достъп".
Въпреки че имаха резерви към новото предложение, от силовото ведомство обявиха общото решение за добро. "За нас е важно законово да бъдат определени обемът на данните и начинът на тяхното предоставяне Не искаме нищо повече от това, което евродирективата поставя като правила", заяви заместничката на вътрешния министър Соня Янкулова. Факт е обаче, че депутатите гласуваха промените, след като тя напусна заседанието.
Без вот остана предложението на Борислав Ралчев данните да се ползват само при разследването на "тежки престъпления".
Нито един от операторите не каза колко ще му струва изискването да пазят данни от комуникациите в интернет две години.
Те запазиха известен скептицизъм за това какво може да случи до влизането на текстовете в зала. "Приетият текст е значително подобрен спрямо първоначалната версия. Уточненията поставят по-сериозни изисквания за достъпа. За нас проблемът не беше дали ще се събират данни или не, тежкият проблем беше безконтролното им използване", коментира Теодор Захов от Сдружението за електронни комуникации. Той очаква, че ще има съвсем нова наредба, която ще се съобрази само с трите специални закона, а старата наредба 40 ще бъде отменена. Други представители на сектора все още се чудят как една наредба ще бъде едновременно поднормативен акт към четири закона.
Вътрешният министър Михаил Миков отказа коментар на въпросите на "Дневник", защото не присъствал на заседанието.
Новата поправка е стъпка напред, но и тя съдържа 3 проблема
Александър Кашъмов, "Програма Достъп до информация":
Достъпът до съхраняваните от операторите данни ще се осъществява по реда на трите специални закона - Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за защита на личните данни и НПК. Нека да видим все пак крайните формулировки, защото има обичай да се сменят текстове и в последния момент. Но се въведоха три проблемни норми
1. Удължава се от 12 месеца на 24 месеца срокът за съхранение на данните
2. Чрез лоша разпоредба за унищожаването им се създава възможност да се удължи срокът за съхраняването им (всяко съхраняване на лични данни е проблем, ако е без цел)
3. Не се включиха, а дори отпаднаха текстовете, че данните се събират за целите на разкриване на тежки престъпления, както предложи Минчо Спасов.
Тези три проблема трябва да се изчистят в пленарната зала.
Източник: dnevnik.bg
