Той е на 23 години, през септември ще добави още една. Зад гърба си обаче вече има призови класирания сред световния елит и специалистите го определят като един от големите ни таланти в биатлона.
Той е Антон Синапов. Роден на 1 септември 1993 г. в Чепеларе. Тони е само на пет, когато през 1998 година чепеларката Екатерина Дафовска печели единствената за България олимпийска титла от зимната Олимпиада в Нагано. Разказва, че си спомня празненствата в родния му град, пълния площад при посрещането на шампионката, голямата емоция. Това може би е искрата, запалила го по биатлона. На следващата година вече всички следят успехите на Катя, как носи жълтата фланелка на лидер старт след старт за Световната купа. 10-годишен баща му го записва в местния клуб по биатлон. И започва пътят му по белите писти, работи упорито, не пропуска тренировка. От 2010-та вече е в националния отбор.
Сред най-добрите му резултати са 4-то място индивидуално на Европейското първенство в Чехия през 2014 г., четвърто място в смесената щафета на еврошампионата в България година по-рано, девето в преследването на юношеското световно в САЩ 2014 г., както и десето в спринта на същото първенство.
На приключилото преди дни Световно първенство в Хохфилцен, Австрия, записа най-добрия резултат в кариерата си до момента - 11-то място в спринта при мъжете. Коментаторите го определят като голяма изненада. Той самият също казва, че се изненадал. "Очаквах, че в някой от стартовете през сезона ще направя добър резултат, но не очаквах да е точно на Световното", казва Тони. В преследването обаче го преследва малшанс. "Още на първа обиколка, малко преди стрелбището стъпих на лед, подхлъзнах се, паднах, счупих пушката, счупих ските и прецених че е по-добре да спра, защото за много кратко време загубих страшно много минути, останах много назад и реших, че няма смисъл да продължавам да се боря", споделя спокойно младият биатлонист. Част е от българския квартет в мъжката щафета. На поста си започва добре с бърза и чиста стрелба, но при стрелбата от положение прав допуска грешки. "Точно за мъжката щафета чувствах вече голяма умора, когато отидох от прав имах умора в краката, тремори, не можах да удържам пушката. Не съм се подвел по темпото на лидерите, даже мисля, че те се пазеха, темпото беше комфортно, карах с тях без да се затруднявам, просто не ми беше ден", коментира сега Синапов. Българската мъжка щафета в състав Анев, Синапов, Клечеров и Илев все пак изравни върховото си постижение на Световно първенство, завършвайки на 9-тата позиция.
За Тони Световното първенство вече е зад гърба, но му предстоят още три старта за Световната купа. И след дадената им почивка, която той прекарва в Чепеларе, смята че отново ще достигне добрата си форма. Добавя, че се учи от опита на съотборниците си Красимир Анев и Владо Илиев. А иначе неговият идол в биатлона е Оле Ейнар Бьорндален, който през всичките години се е доказал като най-добрия биатлонист, независимо че вече е ветеран на 43 години.
Антон Синапов споделя още, че не обича да си поставя големи цели за конкретни състезания, защото знае, че в спорта му всичко може да се случи. В дългосрочен план обаче иска да се наложи сред елита за Световните купи и в Световните първенства. А догодина му предстои и зимна Олимпиада в Корея. Тони за първи път ще участва на такъв голям форум, надява се подготовката да протече нормално, да е здрав, обещава, че ще даде всичко от себе си. Пък кой знае, може Чепеларе да посрещне още един олимпийски шампион.

Величка Петкова