Миналата година изследователи откриха нещо странно на отдалечения остров Бели в Карско море, недалеч от сибирския полуостров Ямал. Почвата се издига на места и пружинира под краката на хората като желе.
Тогава експедицията идентифицира само 15 такива подути мехура, но едно скорошно изследване на по-широк регион откри общо 7000 мехура, които могат да експлодират във всеки момент, съобщи Science Alert!
Оказва се, че тези мехури са се образували, защото се издига и натрупва газът метан в празните пространства, създадени след разтопяване на дълбоко замръзналата почва. Подобно на бомба с часовников механизъм, налягането в тези мехури би могло да ги спука. А спукването на тези мехури ще отдели още от този парников газ в атмосферата, което ще задейства порочния кръг.
През 2016 г. двама местни изследователи на околната среда Александър Соколов и Дороти Ерих (Dorothee Ehrich), които забелязват пътвите 15 петна, решават да отстранят пръстта и тревата, покриващи тези изпъкнали неравности и установяват, че изпускат до 1000 пъти повече метан от околния въздух и 25 пъти повече въглероден двуокис.
През 2014 г. се появи внезапно на полуостров Ямал голям загадъчен кратер (30 метра широк и дълбок около 70 метра). Паднал метеорит и експлозия на ракета бяха сред първите хипотези, но се оказа, че е създаден в резултат на експлозия на метан. Изследването установи, че въздухът в долната част на ямата съдържа до 9.6% метан, а нормалната стойност за тази зона е 0.000179%.
На Ямал има и малки, но и големи кратери. Те са създадени от метана, запълващ освободените джобове в ледените хълмове, който в крайна сметка експлоадира, според водещия специалист професор Василий Богоявленски от Изследователския институт по нефт и газ в Москва.
През 2016 Siberian Times съобщи за "голям взрив", последван от образуването на кратер на полуостров Таймир. Шумът е бил чут на 100 километра разстояние. Видяна била и "светлина в небето" след експлозията.
Тези експлозии причиняват освобождаването на огромни количества метан в атмосферата.
Дебелият слой лед в Сибир улавя метана. Той е стабилен при ниски температури, но когато замръзналата почва се разтопи, метанът се освобождава. Метанът идва дълбочина 500 до 1200 м под повърхността. Газът се издига от пукнатините в глината и упражнява натиск върху повърхността. През миналото горещо лято в някои части на Сибир, макар и по-южни района са измерени температури от 35°С.
Това масово освобождаване на метан е лоша новина, защото метанът е 30 пъти по-мощен парников газ от въглеродния диоксид.
zzdravkozarkov7