Съкровището от Надсентмиклош се състои от 23 златни съда, които ще бъдат показани в зала „Трезор“ на Националния археологически музей от 6 атрил 2017 г.

Надсентмѝклошкото златно съкровище е открито през 1799 г. край град Над Сен Миклош (Голям Свети Никола) в Банат, сега Румъния.

Намерено е случайно от работник на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови. По-късно подарено от тях на император Йосиф II, за което получават благородническа титла на името на града – Надсентмиклош.

Съкровището е изложено във Виенския музея на история на изкуството, анотирано като прабългарско и отнесено към 9 век, но други изследователи предполагат аварски, тюркски или печенежки произход. Извън спорове e неговият еклектичен (разностилен) характер. Точно копие на съкровището има в Националния исторически музей, София.

Съкровището се състои от 23 съда с общо тегло около 10 килограма. Осем от тях са изработени от 22 каратово злато. Съд № 18 е от 21½ карата, а ритонът (№17) е от 12 карата. Свързва се с имената на боилите Глад и внукът му Охтум – управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено.

Шест от съдовете sa кани с яйцевидно тяло и сравнително дълга шия, разширяваща се при гърлото, вероятно предназначени за вино. Кани с подобна форма са срещани в изкуството на Римската империя, Китай, Сибир и южна Русия. Не са характерни за персийското (иранското) изкуство.Някои керамични кани от некропола край Нови пазар са с форма много близка до тези от Над Сент Миклошката находка. По-особена е кана №7, която е с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство. Съд № 8 е фиала с елипсовидна форма и широка къса дръжка. Характерна е за античното изкуство. Съдове № 9, 10, 20 и 21 са тасове.

Канчета № 11 и 12 са с форма, срещана в българските и аварски находки.

Купите с животинска форма (№ 13, 14 и 18) водят произхода си от персийското изкуство. Византийски по произход са патерите обозначени с номера 15 и 16.

Пречупената форма на ритона се среща само във варварските находки.

Типът на канче № 19 е характерен за сасанидското изкуство. Формите на купите с номера 22 и 23 е срещан в различни култури в Европа и Азия.

Подобно на формата на експонатите, и украсата им произхожда от различни култури. Понякога в един и същ съд се съчетават мотиви и изображения с разнороден характер.

 Богато украсени с митологични същества и човешки изображениятакива са 2 от съдовете.

Сюжетите на една от каните, известна като № 2, са особено интересни. В 4 кръга, образувани от преплитащ се орнамент, са изобразени четири сцени. Първата представя тежко въоръжен конник, влачещ за косите пленник. С дясната си ръка той е преметнал през рамо копие с двурого знаме. Облечен е в ризница а на главата му има конусовиден шлем с 2 пера. Повечето български изследователи считат, че изображението представя български конник. Втората сцена изобразява ездач, възседнал същество с животинско тяло и човешка глава (антропоид). Той се е извърнал назад и стреля с лък по пантера. Никола Мавродинов вижда в тази сцена голямо сходство с митологичните мотиви по сандъка от Терачина, Италия, определян от него като произведение на старобългарското изкуство. Третата сцена изобразява грифон, който напада сърна. Последната представя орел, сграбчил гола женска фигура. Първообраз на изображението е мита за превърналия се в орел Зевс, отвличащ Ганимед. Същият сюжет е разработен на два пъти върху широките страни на кана № 7. В този случай фигурата е мъжка. В единия вариант, в дигнатите си нагоре ръце държи гирлянди с растителни орнаменти. Във втория, купа с вино, която поднася към човката на орела.

Изображения на митични същества има и в шестте медальона, образувани от преплитащи се орнаменти в канче №19. 

В украсата на съдовете се срещат орнаменти, присъщи на различни художествени култури: християнски кръстове (дъната на някой от тасовете), рунически знаци, определяни като тюркски или български (пак там), копиевидни мотиви присъщи на сасанидското изкуство (шията на кана №2), антични акантизувани палмети и розети, познати и от византийското изкуство.

Надписът на таса, известен под номер 21 е с гръцки букви, обграждащи кръст е на прабългарски.: BOYHΛA.ZOAΠAN.TECH.ΔYΓΕTOIΓH.BOYTAOYΛ. ZΩAΠAN.TAΓPOΓH.HTZIΓH.TAICH : Според разчитането на Никола Мавродинов (въз основа на Томсен) той гласи: „Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене“.