В края на тясна тъмна пътека в Перуанска Амазонка, се намира кръгла структура със сламен покрив, която като че ли свети отвътре.

В Храма на Пътят на светлината, както е известна постройката, местни лечители запознават посетителите с терапевтичните употреби на аяхуаска - халюциногенна отвара, използвана от местните от хиляди години.

От другия края на Атлантика, учени от барселонска болница проучват ефекта на аяхуаска върху мозъка.

Екипите намиращи се на тези две коренно различни места залагат на различен подход в изучаването на психотропното вещество, но в крайна сметка достигат до едни и същи изводи.

Учените документирали повишена активност в някои области на мозъка при доброволците, приемали психиделичното лекарство. Подобен ефект се наблюдава и при практикуващите медитация. Промените включвали повишена откритост, оптимизъм и една изключително мощна способност, наречена децентриране.

Аманда Фийлдинг, основател и директор на британската нестопанска организация Beckley Foundation си сътрудничи с учени по света, за да разбере как психотропните вещества въздействат на мозъка.

Тя описва децентрирането като “способността да наблюдаваш обективно собствените си мисли и чувства без да ги свързваш с определена идентичност”.

Децентрирането може и да звучи като езотерична практика, но то всъщност е ключова цел на медитацията и на терапиите за лечение на депресия.

При доброволците, приемали аяхуаска като част от изследавнето, децентрирането било свързано с по-високи резултати в тестовете, целящи да измерят благосъстоянието и чувството на щастие. Едновременно с това при тях били наблюдавани по-малко депресивни и тревожни мисли.

Интересното е, че макар изследването в Перу да се базира на анкета сред участниците, а това в Барселона да залага на далеч по-научен подход, и двете стигат до едни и същи заключения.

“Изглежда, че пациентите най-накрая успяват да се освободят от емоционалната болка, която дълго време ги е задушавала. Когато наблюдаваш безпристрастно собствените си мисли и чувства, ставаш по-малко критичен към себе си и започваш повече да се приемаш такъв какъвто си”, казва Фийлдинг.

Тъй като изследването в Перу се базира на анкета, то не може да докаже, че аяхуаска намалява симптомите на депресия и тревожност – само, че между двете има връзка.

В Испания неврологът Жорди Риба се фокусирал върху мозъчната активност при пациенти с депресия, приемали аяхуаска.

Неговите открития подсказват, че след прием на психотропни вещества, в мозъка настъпват неврологични промени.

При доброволците била наблюдавана намалена активност в областите свързани с депресията и тревожността.

Друго изследавне сред хора редовно приемащи аяхуаска демонстрира, че тези части от мозъка се свиват.

Тези констатации са подкрепени и от други потенциално терапевтични ефекти на психотропните вещества. Изследване на Университета в Ню Йорк сочи, че психотропното лекарство псилоцибин – съставка на магическите гъби – предизвиква подобни реакции при хората с депресия.

„Псилоцибина предизвиква чувство на благосъстояние, само за това, че сте живи, че наблюдавате живота“, разказва един от пациентите участвали в изследването.

Дейвид Нат - директор на катедрата по невропсихофармакология в Imperial College, Лондон, обяснява, че мозъците на хората с депресия и пристрастеност са ограничени до един-единствен мисловен модел, поддържан от контролния център на мозъка.

Психотропните лекарства нарушават този процес и помагат на хората да избягат от разрушителния модел.