Възможно ли е да има живот в Слънчевата система ?
Това е въпросът, който всички си задават след като на Енцелад бяха открити гейзери от водороден газ, подсказващи че на луната вероятно има условия за зараждане на живот.
Наличието на водород, засечено за пръв път от космическия кораб Касини, се смята за силно доказателство, че в окена под ледената повърхност на Енцелад протичат химични реакции, подобни на тези от хидротермалните цепнатини по океанското дъно на Земята.
Цепнатините произвеждат водород в резултат на процес известен като серпентинизация – когато солената вода реагира с нагорещените скали. Той позволява на микробите, използващи водород като източник на химична енергия, да процъфтят в океанските дълбини, и повдига въпроса дали нещо подобно не се случва и на Енцелад.
На база концентрацията на водород на Енцелад, учените пресмятат, че хидротермалната активност произвежда повече от достатъчно енергия за поддържането на хипотетична колония от извънземни микроби.
“Енцелад е мистериозен обект, който сега демонстрира наличето на всички съставки на живота, ето защо учените са толкова развълнувани от откритието”, обяснява Сара Сийгър – планетарен учен. “Водородът е предпоставка за зараждането на живот, извличащ енергия в резултат на химични процеси – именно така микробите използват енергията тук на Земята.”
Откритието на източник на храна обаче ни изправя пред нов въпрос: защо ако на Енцелад има нещо живо, то не консумира цялото това налично гориво ? Голямото колчество водород може да е индикация за липсата на живот или за наличието на неактивни микроби, криещи се в океанските дълбини.
До преди 11 години, миниатюрната луна на Сатурн с диаметър равняващ се на дължината на Англия, бе смятана за крайно неинтересен обект. След това Касини откри гейзерите на южния полюс, подсказващи наличието на течна вода – първата съставка в списъка на учените търсещи извънземен живот.
Оттогава, изследователите окриха и други нужни за живота съставки – въглерод, азот, кислород, а сега и водород. Остават още две – фосфор и сяра, но се смята, че и те със сигурност присъстват на планетата.
За зараждане на живот са нужни течна вода, подходящи химични реакции, източник на енергия и достатъчно време.
С обикалянето на Сатурн около Слънцето, интензитетът на гейзерите се променя, все още не е ясно дали условията са достатъчно стабилни, за да задействат верижна реакция, водеща до появата на живот. Животът на Земята се е зародил след едва милиони години.
Все още не знаем дали времето за потенциалната поява на живот на Енцелад е било достатъчно.
Като се има предвид обаче, че първите три изисквания са изпълнени, учените смятат Енцелад и Европа – спътник на Юпитер - за най-вероятните места в Слънчевата система, на които би могло да има бактериален живот.
За съжаление тези резултати се появяват една сега, когато горивото на Касини – прекарал 20 години в космоса – привършва. През септември апаратът ще прелети от вътрешната страна на пръстените и ще се гмурне в атмосферата на Сатурн, където ще се изпари и ще сложи край на мисията на НАСА. И тъй като други мисии до Сатурн не са планирани, ще измине поне десетилетие преди друг космически кораб да достигне Енцелад.
Въпросът дали хората са сами във вселената или съществуват и други форми на живот – от прости микроби до напреднали цивилизации – засега си остава открит. Но откритията на Касини вдъхват вяра на учените, че съществуват места отвъд Земята, на които също би могло да има живот, и че някои от тях са достъпни с обикновен космически кораб.
Източник: theguardian.com
