Независимо дали в неделя Еманюел Макрон ще победи или ще загуби на балотажа за президентските избори във Франция, той вече извърши немислимото.

Постигна го благодарение на нетрадиционната си кампания в американски стил от типа "общонародно движение", използвайки идеи както от левицата, така и десницата, добави им малко култура на прохождаща фирма, малко находчивост, на каквато учат в бизнес училищата, и се превърна в политически феномен.

Без партия, която да застане зад него, и без всякакъв опит в предизборната агитация, 39-годишният Макрон успя да излезе начело след първия рунд на френските президентски избори, спечелвайки гласовете на над 8 млн. избиратели и и преобръщайки десетилетни френски политически традиции.

Наблюдавайки отвътре кампанията на Макрон, "Асошиейтед прес" откри в нея смес от високотехнологични умения, политическа непринуденост и фрапираща липса на контакт между многоезичния, видял много свят екип на предизборния му щаб, и масата от обикновени избиратели, които никога не са напускали Франция и се страхуват от имиграцията и от загубата на работни места.

Избирателите още не са окончателно спечелени и затова сме много предпазливи", каза пред АП говорителката на кампанията Лоранс Аим по време на предизборно пътуване в събота. Тя побърза да предупреди, че въпреки анкетите, сочещи Макрон за фаворит във втория тур, все още има рискове. Центристът Макрон се изправя на балотажа срещу лидерката на крайнодесния "Национален фронт" Марин льо Пен.

Зложелатели наричат Макрон сапунен мехур,

който, ако бъде избран, ще се пукне при първата национална криза. Льо Пен го нарича марионетка на трансграничните финансови и политически елити във време, когато много работници смятат, че са жертви на глобализацията.

Кампанията на Льо Пен е по своему необикновена. Тя успя да разшири електоралната си база извън традиционните ксенофобски кръгове, свързани с нейната партия - "Националния фронт", когато начело стоеше баща ѝ - Жан-Мари льо Пен.

Днес сред хората, които събират гласове за нея по фермерски пазари и в университетски кампуси, има

деца на имигранти, хора от академичните среди, гейове и бивши комунисти.

Тя води и кампания от собствено име - не от това на партията, което е очевиден опит да се дистанцира от предишната дамга.

Екипът на Макрон иска да разбие този разнолик имидж на кампанията на Льо Пен и я представя като тесногръд националист с опасна популистка визия. "Това е битка между два различни вида общество, битка за Франция и за Европа", каза Аим. "Ние ще покажем на френския народ - а вярвам, и на света, че се борим за нещо по-голямо от самите нас."

Аим е работила 25 г. като журналист във Вашингтон, преди да реши да влезе в политиката през декември от страх, че може да стане свидетел на идването на власт на френски Доналд Тръмп, яхнал една популистка вълна.

"Ние, разбира се, усещаме ефекта Тръмп.

Хората на Марин льо Пен внимателно наблюдават какво прави той", каза Аим.

След като Макрон спечели първия тур, Аим и други хора от неговия екип нонстоп обикалят Франция: от фабрика в Амиен - северния роден град на Макрон, до мястото на извършено от нацистите клане (през войната) и до ферма в Юсо (Централна Франция). В щаба на кампанията му в южната част на Париж има стая за кратка дрямка, макар че тя се използва не толкова за почивка, колкото като място, където да държат резервните си обувки.

Екипът на Макрон започва работа в около седем сутринта и продължава до един след полунощ, трудейки се над лаптопи в една съвсем обикновена офис сграда. Ключова част от операцията е "бюрото за бърза реакция", което има за задача да следи публичните изявления на Макрон и реакцията на социалните медии. Екипът на Макрон се опитва да контрира със свой отговор всеки враждебен пост в "Туитър".

Активистите на Националния фронт и техните поддръжници имат водещи позиции в тази сфера - те от години използват социалните мрежи, изграждайки собствена

база от последователи извън традиционните френски медии.

Екипът на Макрон особено внимава с лексиката, като се опитва да избягва използването на английски думи в публичните изявления, както всичко, което намирисва на елитарност. Това е много важно, защото екипът е изключително интернационален - повече от половината му членове са живели в чужбина, за разлика от повечето френски избиратели.

Льо Пен много по-добре говори езика на обикновените хора, макар че нейният щаб се намира на една от най-престижните улици в Париж - същата, на която е и президентската резиденция - Елисейският дворец. За разлика от кампанията на Макрон, тя никога не допуска възможността, че може да загуби изборите и винаги казва: "Когато стана президент", а не "ако".

За кампаниите и на двамата все по-голямо значение имат въпросите на сигурността, особено след нападението в центъра на Париж преди две седмици, отговорност за което пое "Ислямска държава". Всяко предизборно мероприятие на двамата претенденти неизменно е съпроводено от претърсване с полицейски кучета, проверка на влизащите като при проверка на летище и десетки бодигардове. Да се попадне на такова мероприятие сега е доста по-трудно, отколкото да се следи президентската кампания на Никола Саркози през 2012 г., като се има предвид и че тогава той бе действащ президент.

Заради опасенията от руска намеса,

които са постоянна тема и във френската предизборна надпревара, три ключови фигури от екипа на Макрон по сигурността са рускоговорящи - шефът по киберсигурноста, главният му бодигард и стратегът по сигурността.

В предизборния му щаб има и много политически новаци, идващи от техническите, финансовите и културните кръгове, и понякога си личи, че те нямат опит в такива кампании. Макрон си опитва да усвои уроците от понесените електорални неуспехи, като например тази, когато Марин льо Пен го засенчи миналата седмица в един завод на "Уърлпул" (Whirlpool) в град Амиен, който има опасност да бъде затворен. Макрон "се опитва да разбере какво става във френското общество", каза Аим.

В събота Макрон се разходи бавно по открит пазар в Поатие, събирайки оплаквания на фермери от евросубсидиите и конкуренцията. Той беше малко напрегнат, но търпелив, изслушвайки дългите жалби, след което изложи своите планове. Не даде щедри обещания, но защити визията си за една опростена, но същевременно финансово дисциплинирана държавна администрация, и за обединена Европа.

Когато един пекар отказа да се ръкува с него, той не се смути, а бързо мина към съседния продавач на цветя, който явно бе доволен да получи автограф от кандидата за президент.

Хората от екипа му щъкаха наоколо, събирайки имената на неговите събеседници, а минути по-късно в кортежа на Макрон обсъждаха поуките от трудностите на политическото всекидневие. Те изминаха дълъг път през последната година, след като Макрон основа своето неясно дефинирано политическо движение.

"Всички му казваха, че това ще е невъзможно, че е луд. Това не може да се случи във Франция", каза Аим. А той ги поглеждаше и им казваше: "Вярвайте ми. аз ще успея!".

Една година по-късно, благодарение на серия от електорални изненади, нанесли тежки удари на съперниците му, Макрон спечели първия тур и е на крачка от президентския пост.