Въпросът е спорен откак го повдига самият Аристотел: Има ли водата вкус или няма вкус?
В продължение на хилядолетия учените се опитват да разберат дали езикът на бозайниците може да усети вкуса на водата или нашите мозъци усещат вкуса на това, което сме опитали преди да пием. Сега най-накрая изследователите имат отговор. Изглежда вече знаем как работи това "шесто чувство" на езика, което се е развило, за да усещаме водата.
Езикът може да открие различни ключови хранителни фактори - като натрий, захар и аминокиселини, казва водещият изследовател Юки Ока от Калифорнийския технологичен институт.
"Въпреки това, как усещаме водата в устата си, не е известно. За много видове насекоми се знае, че "вкусват" водата, затова си представяхме, че бозайниците също могат да имат механизъм във вкусовата система за откриване на водата."
Още през 330 г. пр. Хр. Аристотел обявява, че водата няма свой собствен вкус и просто приема вкуса на това, които сте яли преди това. Забелязали ли сте някога как вкусът ѝ е малко по-различен веднага след като сте изяли нещо солено, сладко или кисело?
Неотдавнашни експерименти показаха, че конкретни части от мозъка реагират на водата, което предполага, че може би има вкус, който нашите мозъци могат да открият, дори ако езиците ни не могат. Но тази хипотеза не издържа при внимателно проучване. Според невролога Уакини Найт от Калифорнийския университет в Сан Франциско, единственият ни сигнал да спрем да пием не може да се основава единствено на бавнодвижещите се вътрешни органи.
"Мозъкът трябва да получава информация за водата от устата и езика, защото животните спират да пият много преди сигнали от червата или кръвта да кажат на мозъка, че тялото е заредено".
Дебатът се подновява, защото Ока и нейният екип откриха доказателства за рецептори на вкуса на езика на бозайниците, които изглежда реагират специфично на обикновена питейна вода - и те не са там, където бихте очаквали да бъдат.
Работейки с мишки, учените измерват електрическите отговори от рецепторните клетки (TRC) на езика на чиста вода и редица общи тестери (тестерите са вещества, които активират определени вкусови рецептори).
Както се очаква, нервите реагирали на петте основни вкусове - сладко, кисело, горчиво, солено и умами. Но учените също така открили сигнал в отговор на водата.
"Това е вълнуващо, защото предполага, че някои вкусови клетки са способни да откриват водата", казва членът на екипа Дрюв Зочи в изявление за пресата.
След това екипът решава да "деактивира" различните рецептори на вкуса, за да види дали мишките все още реагират, ако съответните им нерви са блокирани. така и станало - когато блокирали рецептора за солен вкус, солта вече не предизвиквала реакция на вкусовите нерви.
Интересното е, че когато блокирали всеки от петте типа клетъчни рецепторни клетки, тествали и отговора на вода. Така установили, че възприемането на водата и киселите клетки са неразделни.
"За наша изненада, когато заглушихме киселите вкусови клетки, реакциите на водата също бяха напълно блокирани", казва Ока. "Резултатите предполагат, че водата се усеща чрез киселите вкусови клетки."
За да потвърдят връзката, учените правят друг експеримент, при който светлинни сигнали стимулират киселите вкусови клетки вместо вода. Можете да видите във видеото жадна мишка щастливо "пие" светлината, защото мозъкът й е измамен, че това е вода.
Измамените мишки не спирали да пият от светлината, като продължавали много дълго опитите да утолят жаждата си. Гризачите никога не разбрали, че светлината е само илюзия. Те продължавали да пият дълго след като мишките, пиещи истинска вода спирали. Това показва, че въпреки че сигналите от киселите рецептори на езика могат да предизвикат пиене, те не играят роля кога да спре то.
Имаме пет различни вкусови рецепторни клетъчни групи за пет специфични вкусове, но изследванията показват, че картината е много по-сложна. В тези групи може да има няколко допълнителни сетива, смятат изследователите.
Изследването е публикувано от Nature Neuroscience.
