Хуманитарните бедствия не за всички са бедствени. Щом се отвори поредният бежански лагер компаниите се втурват...

Мебелен гигант, транспортна фирма, одитен консултант, продавач на банкови карти. Мнозина са в надпревара, за да се възползват от една "индустрия на помощта", чиито годишен обем в света надхвърля 25 милиарда евро.

Хуманитарни панаири

Както на всички международни изложения, щандовете са отрупани с афиши в ярки цветове. Спретнати мъже в костюми разменят разменят пред всички визитните си картички.

Тук и там - големи макети на стройни редове фургони, миниатюрни градчета, в които царят ред и чистота.

"Мога да ви пратя цялата информация за нашите лагери. Миньорски, петролни, военни или бежански, както пожелаете" - гордо обявява г-жа Клара Лабарта, от испанската компания "Арпа". Събеседникът й е мъж, казал е само, че е представител "на едно африканско правителство".

Зад нейния щанд е опната фотография на базов лагер от два вида палатки. Виждат се и хеликоптери.

"Ние работим първо като доставчици на военно снаряжение за испанското министерство на отбраната, но сме тук, за да проучим хуманитарния пазар - продължава тя. - Това е много сложен пазар, с тези всевъзможни агенции."

Панаирът бе организиран покрай първата световна среща на най-високо равнище по хуманитарните проблеми, свикана от ООН (Истанбул, май 2016-а). Над 600 изложители бяха дошли от цял свят.

Няколко пъти годишно, в Дубай или в Брюксел, гигантски салони събират големите агенции към ООН и традиционните неправителствени организации (НПО) заедно с частни предприятия - от младото местно дружества до многонационалните гиганти.

"Могат да се правят пари"

В Истанбул продавачи на дронове, фотоволтаични лампи или хранителни комплекти съседстваха с щандове на дружествата за финансови услуги като "Мастъркард" (MasterCard Worldwide), големи одитни фирми и консултанти по бизнес оптимизиране (Accenture и Deloitte).

"Днес това е огромен сектор. Някои го наричат "индустрията на помощта".** Ние знаем, че той представлява не по-малко от 25 милиарда евро в година", констатира г-н Бен Паркър, който до 2013 г. беше директор на Координационното бюро по хуманитарните въпроси на ООН (UNOCHA) в Сирия и Източна Африка.

Той продължава: "Очевидно, от търговска гледна точка, тук могат да се правят пари и тази индустрия е в търсене на нова ефективност".

Един много посещаван щанд позволява по-добре да разберем логиката на нещата. Там има палатка за бежанци, която съдържа имитация на чаен сервиз и снимка в естествена големина на приветливо сирийско семейство.

Щандът е на  Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН или просто ВКБ), а палатката предоставя прочутата мебелна марка Икеа. Г-н Пер Хегенс, президент на фондацията към компанията, възхвалява нейния нов продукт. Той е комплект за сглобяване, прилича на мебелите, обикновено продавани на частни потребители.

"Тя (палатката) не е прозрачна като другите, следователно предпазва по-добре достойнството на бежанците - казва той. - Можете да затворите вратите, има прозорци, изолация. Това предоставя много по-различно качество на живот за прокудените..."

От 2010 г. Фондация Икеа, със седалище в Холандия, изцяло финансира социалноотговорното дружество Better Shelter ( "По-добър подслон").

Шведската компания е подписала с ВКБООН договор за 30 хиляди палатки на обща сума близо 35 милиона евро.

Комплекти вече са изпратени в бежански лагери на комисариата в Етиопия, Ирак, Южен Судан или Кения.

Според г-н Хегенс това търговско партньорство с нищо не противоречи на хуманитарния дух:

"За мен въпросът не е "или да правиш печалба, или да оказваш хуманитарна помощ", а по-скоро от една страна да печелиш, а от друга да правиш развитие..."

Паркър признава, че частният сектор се опитва да проучва нови пазари чрез благотворителния сектор. Може би това прави и Икеа, което има значение за пред нейните акционери. Все пак компанията е не само доставчик на палатки, а и най-големият частен донор на ВКБООН - с 32 милиона евро. 

Нова професия

В Женева внушителната стъклена сграда на комисариата е работно място на близо хиляда служители. Те са заети предимно с управлението бежански лагери в онези страни, които не могат да се справят с поддръжката.

Има обаче една важна особеност: тази агенция официално зависи от ООН, но в действителност я финансират няколко големи сили, които диктуват нейната политика и приоритети. През 2016 г. САЩ доставяха близо 40% от бюджета й, който е около 7 милиарда евро.

Традиционно Германия, Обединеното кралство, Япония и Швеция допълват всяка година този бюджет.

"Ние сега организираме партньорства с частния сектор за повече ефективност - обяснява г-жа Мелиса Флеминг, говорителка на организацията в Женева. - В известен смисъл става дума да професионализираме нашата работа. Хуманитарната система порасна; стана професия да бъдеш хуманитарист."

Кале - френската марка

Антоан Удбин, помощник-директор на френското дружество "Лоджистик Солушънс" (Logistic Solutions) продава обзаведени контейнери, фургони специално за подслоняване на мигранти.

Когато наближаваше евакуацията на т. нар. "джунгла" в Кале (февруари т.г.), фирмата спечели държавна поръчка за строеж на временен приемен център (ВПЦ).

Тогава Удбин обясни разбирането си за този "пазар" така:

Този лагер стана илюстрация на възможностите ни. Имам поръчки от други страни, белгийци ми се обаждаха, турци също. Предстои ми да участвам в Дубай в хуманитарен салон.

Лагерът в Кале ще бъде моят образец. Това малко прилича на 70-те години години, когато Франция стана световен шампион в ядрената енергетика - или като TGV (свръхскоростните влакове): изнасяте, създавате работни места... Изтегляте пазара нагоре.

Има куп лагери от бунгала, нямат ги тези удобства. Ние правим лагер по френски, той се състои от контейнери. Има пазар за това.. Не всички карат суперколи, но съществува пазар за суперколи. Да, има и пазар за хубави лагери от контейнери.

На изложението ще покажа филм за Кале, а те вече знаят за Кале. Имаме обект, който е добре направен, интелигентно замислен, бързо построен, добре управляван във всекидневието.

В крайна сметка, това е опит, френска работа. 100% френска (ако не броим мигрантите) и тя върви напълно в добрата посока.

В пустинята, до супера

... В кафеникавата светлина на утрото от земята се вдигат облаци прахоляк, гроздове бельо се люлеят край фургони, пожълтели от времето. Насред враждебната пустиня, деца играят на импровизирана люлка, измайсторена от стари гуми.

Не прилича на макет от изложение лагерът Заатари, открит от ВКБ през 2012 г. в Йордания, на по-малко от 15 км от границата със Сирия. Днес той подслонява над 80 000 бежанци от съседната страна.

Три години след неговото откриване Световната хранителна програма (WFP), структурата към ООН, натоварена с разпределението на храни, реши да въведе там... пазарна икономика.

Раздаването на пакети храна е заменено от два конкурентни супермаркета - "Сейфуей" (Safeway) - съименник на американския гигант, и "Тазуид" (Tazweed), филиал на кувейтска компания.

"Двата супермаркета, в които може да се пазарува средно за около долар на ден, превърна хората в щастливи потребители", твърди г-н Килиан Клайншмид. Той управляваше лагера от името на ВКБ през 2013 - 2016 г.; сега е частен консултант и енергично се застъпва за новата система.

Виртуална банкова карта има всеки, доставят я ВКБ и WFP. Наличността и 50 долара месечно за всеки сирийски бежанец, но тя е валидна единствено в двата супермаркета в лагера. Картата позволява на новите "клиенти" да си припомнят радостите на пазаруването.

"Ние сме специализирани по лагерите. Ние вече сме работили за ВКБ в Ирак и в Йемен" - заявява г-н Лет ал-Джази от "Тазуид", застанал между рафтове със стоки, внесени от Кувейт.

"Мисля, че конкуренцията е нещо здравословно - добавя той. - Това гарантира по-добри услуги, по-добри цени за бежанците или по-скоро нека да ги наречем "ползватели".

***
В началото на 80-те години в едно бунтарско интервю за "хората от лодките" от Виетнам философът Мишел Фуко бе заявил: "Бежанците са първите затворници, затворени навън!" Би ли могъл да си представи, че един ден ще трябва и да плащат за това.

- - -
* Тук публикуваме със съкращения няколко откъса от голям обзор на френското месечно издание, озаглавен "Бежанците, една добра сделка". Сред основните автори е Никола Отман - журналист и изследовател, автор на новата книга "Бежанците, пазар под влияние".

Превод, редакция и заглавия: Николай Големанов

* * В тази публикация става дума единствено за законния и международно приемлив бизнес около бежанците. По друга линия печелят трафикантите на хора и свързаните с тях корумпирани групи и институции.