Следващия път, когато решите да се насладите на парче диня или варена царевица, имайте предвид следното: повечето плодове и зеленчуци не винаги са изглеждали така, както изглеждат днес.

Генно модифицираните храни предизвикват спорове в наши дни, но хората са променяли генетиката на видовете в продължение на хилядолетия.

Докато генното инженерство включва заимстване на гени от други организми – например бактерии, за да се сдобият растенията с нужните характеристики, сред които устойчивост на вредители, селективното размножаване е значително по-бавен процес, при които фермерите селектират и отглеждат посеви с желаните характеристики с течение на времето.

От банани до патладжани, някои растения са изглеждали по съвършенно различен начин, преди хората да започнат да ги отглеждат за храна.

Картина на Джовани Станчи от 17-ти век изобразява диня, много по-различна от съвременния плод с 6 ясно обособени части.

С течение на времето, хората култивирали дини със значително по-червена, плътна и сочна вътрешност. Някои смятат, че е възможно плодът от картината на Станчи да не е узрял, ясно забележимите семена обаче, подсказват обратното.

Първите банани са култивирани преди поне 7 000 години в териториите на днешна Папуа Нова Гвинея. Те са виреели и в Югоизточна Азия. Съвременните банани произлизат от два диви вида Musa acuminata и  Musa balbisiana, отличаващи се с големи, твърди семена, подобни на тези от снимката.

Вкусните съвременни банани произлизат от хибрид. В сравнение с предшествениците си, сега плодовете имат много по-малки семена, по-вкусни са и съдържат повече хранителни вещества.

В хода на историята, патладжаните са се отличавали с богато разнообразие от форми и цветове – бели, лилави и жълти. Най-ранните патладжани са култивирани в Китай. Най-старите версии са имали бодли на мястото, на което стъблото на растението се свързва с цвета.

Вследствие на селекцията обаче зеленчукът се отървал от шиповете и придобил познатата продълговата форма в лилав цвят, която откриваме в повечето магазини.

Най-ранните моркови са се отглеждали в Персия и Мала Азия през 10-ти век. Първоначално те били лилави или бели с тънък, разклонен корен. По-късно зеленчукът изгубил лилавия си пигмент и станал жълт.

Фермерите опитомили двугодишното растение с тънки бели корени и силен аромат до днешния му познат вид.

Може би най-красноречивият пример за селективно размножаване е северноамериканската сладка царевица, култивирана от неядивното растение теосинте. Царевицата е култивирана за пръв път 7 000 години пр.н.е, вкусът и наподобявал изсушен суров картоф.

Днес царевицата е 1 000 пъти по-голяма и се отглежда и бели много по-лесно. Тя съдържа 6.6% захари, в сравнение с 1.9% в дивата царевица. Тези промени датират от 15-ти век, когато европейските заселници започнали да отглеждат растението.

Прасковите са били, малки черешоподобни плодове. Култивирани са за пръв път около 4 000 години пр.н.е от древните китайци, вкусът им е бил по-скоро солен, подобен на леща. След селекция, продължила хиляди години, сега прасковите са 64 пъти по-големи, 27% по-сочни и 4% по-сладки.

Следващия път когато някои ви каже, че не бива да се ядат генно-модифицирани храни, отговорете им, че те отдавна са на пазара.

Източник: businessinsider.com