Казват, че да си лекар е призвание... За други е мисия - понякога доста трудна и тежка, предвид условията в България. Едно обаче е ясно - за да се бориш с човешката мъка, да съпреживяваш болките и неволите на съвсем непознати хора, знаейки че държиш живота им в собствените си ръце - за това се иска голямо сърце.

Сърце и воля, сърце и сила да даваш надежда, че изход има. Дори, когато нещата изглеждат невъзможни.

Лъч светлина получават и близките на малката Билияна, която претърпява сложна интервенция в Клиника по гастроентерология на ВМА. Педиатрите установили, че 5-месечното бебе има запушване на основния жлъчен канал.

"Искаха да го консултираме, тъй като става дума за рядка патология в тази възраст. Установено бе, че има камъни и каналът трябва по някакъв начин да е отвори и изчисти, тъй като оперативната интервенция на тази възраст ще е с доста последици за самото дете", коментира проф. Крум Кацаров, началник на клиниката.

Предвид спецификата на болницата обаче, клиниката не работи с пациенти под 18 г. и не разполага с апаратура за деца: "Това са лимитирани серии, защото на много малко места по света се правят такива интервенции. Затова и потърсихме съдействието на OLYMPUS - основен представител за Европа за този вид техника, които се отзоваха на молбата ни и само за ден апаратът бе осигурен от гр. Хамбург, Германия".

На следващия ден след процедурата кръвните показатели на бебето започват да се нормализират. "Рисково беше, но детето вече е добре", изтъкна проф. Кацаров след поредния преглед на малката пациентка.

Сега малкото бебче е добре и не спира да се усмихва - за радост на мама и татко, както и на цялата клиника. Билияна не е единственото дете - пациент на Гастроентерологията на ВМА. Оказва се обаче, че е най-малкият такъв и поради това лекарите и родителите й единодушно я определиха за талисман на клиниката.

Случаят с Билияна е поредното доказателство, че за да помагаш и за да спасяваш човешки животи, трябва да го носиш в кръвта си. Само тогава не съществуват никакви пречки пред това мисията "Лекар" да е реална.

И дава надежда - първо, за нормален живот на детето и близките му. И второ, че за развитие на младите медици у нас - поне, докато го има примерът за хуманност и себераздаване на проф. Крум Кацаров и другите представители на "старата школа".