България успява да преработва нищожни количества от билките, които се берат у нас. Едва 5% от 15 000 тона лечебни растения, които се добиват годишно, остават в страната.

Страната ни е изключително богата на лечебни растения. Годишно у нас се добиват средно около 15 000 тона билки. Това нарежда България в челната петица по производство и износ наред с Индия и Афганистан.

80% от тези количества обаче заминават зад граница, заяви Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите и производителите на живи храни в България пред "Труд".

Сериозни количества от родните билки се пласират в Европа, стигат дори до Африка и Америка. Лечебните ни растения заминават предимно за Германия, Австрия, Англия, Кипър.

„България традиционно е ресурсна страна на световния билков пазар. От десетилетия сме в списъка на тези страни, защото имаме изключително богата и разнообразна природа. Имаме много видове и диворастящи находища. Ние сме от първите няколко страни в света по износ.

Нещата обаче много се променят в световен мащаб, с тях и начините, по които се преработват продуктите и тези, в които се включват билки са все повече и повече.

"Интересът към този пазар е огромен. Би било нормално държава като България, която има стремежи и претенции да бъде наравно с другите европейски страни, да обръща малко повече внимание на преработвателната промишленост. Това е всъщност основният проблем. Билките трябва да са наш национален приоритет. Те са ни богатство", обясни ситуацията Светлана Аладжем от фондация "Информация и природозащита".

По думите й има много хора, които се опитват да преработват у нас. Затова по всякакъв начин трябва да се търсят възможности за поощряване на преработвателната промишленост.

Според берачи и търговци държавата не се занимава да стопанисва това богатство, каквото са билките.

"България е единствената страна в ЕС, която има Закон за лечебните растения и това е, защото имаме ресурс. Никой в Европейската комисия обаче не се занимава с билките. А нашите държавни институции през последните години основно се грижат по въпроси, повдигнати им от комисията", допълва Аладжем.

Въпреки че в програмата за развитие на селските райони мерките са така организирани, че реално не се стимулира отглеждането на лечебни растения, хората у нас се интересуват и интересът към лечебните растения се увеличава.

"Сред най-кадърните, подготвени и образовани билкозаготвители са инженери лесовъди, ботаници, агрономи. Те се насочиха към създаване на собствени плантации. Част от насажденията са от култивирани билки, които освен че задоволяват нуждите от определени количества лечебни растения, но и съхраняват определения вид от изчезване. Това са билки с доказани през вековете лечебни свойства. Сред тях са градински чай, мента, маточина, лавандула, невен", разкрива Емил Елмазов.

Той допълва, че вещи билкари успяват да съхранят естествените находища на диворастящи растения с ценни качества. Благодарение на това има оформени плантации от зимзелен, върбинка, многоцветна върбовка.

В България има над 700 вида билки, а около 250 от тях се изнасят. Има и забранени за бране лековити растения. Сред тях са корен от бял оман, медицинска ружа, както и такива с ограничителен режим – лазаркиня, божур, уточни Елмазов.

В момента билкарството се е превърнало в поминък за над 250 000 души. Най-чевръстите берачи успяват да препечелят по 50-70 лева на ден.

Според Емил Елмазов заради обилните валежи тази година е благоприятна за билковата реколта. Благодарение на влагата има изключително добър добив на роза. Изкупната цена първоначално е била висока от 2-3 лева за килограм, но след това е паднала на 1,20-1,50 лева за килограм. Сред хитовите билки това лято е блатният тъжник.

Работещи в бранша искат да се въведе билкарски билет.

Емил Елмазов апелира, че всички, които практикуват дейност, свързана с билки, трябва да спазват действащата нормативна уредба. Изискванията са фиксирани в Закона за лечебните растения. Държавните такси не се плащат от берачите, а от билкозаготвителите – фирмите, които изкупуват и обработват билките.