Удоволствието според древногръцкия философ и виден купонджия Епикур е есенцията на щастливия живот.
Какво се случва обаче, ако не успявате да изпитате удоволствие ? За хората страдащи от анхедония, радостта от първата целувка, задоволството от решаването на заплетен пъзел или топлината от това да чуят любимата си песен, са усещания, на които са способни само другите.
Анхедонията е състояние характеризиращо се с липса на емоции, което често води до загуба на желание за физическа интимност, неспособност за адаптиране в социални ситуации и тотална отчужденост.
Тя се смята по-скоро за симптом, отколкото за заболяване и пречи на засегнатия да води щастлив живот.
Какво е удоволствие ?
Най-простото обяснение е усещането, което ни кара да търсим нови стимули.
Способността на мозъка да изпитва удоволствие служи като важен контролен механизъм, който ни обединява в социални групи и ни помага да предпочетем определен тип поведение.
Според Джошуа Гарфийлд от Австралийския изследователски център Turning Point, удоволствието може да се раздели на две етапа: предварителен (свързан с очакването) и същински.
“Ако сте били поканени на вечеря у приятел и той ви каже, че ще приготви любимото ви ястие, вие изпитвате първата фаза на удоволствието. Чувайки информацията – вие очаквате той наистина да приготви любимото ви ястие. Втората фаза настъпва по време на консумацията и след нея.”, казва Гарфийлд.И двата фактора имат важна роля в способността ни да учим.
“Ако сте в първата фаза на удоволствието, но в крайна сметка нещата, които очаквате с нетъпрение ви разочароват, говорим за “прогнозна грешка”, тя ви помага да преразгледате значимостта на целта”, казва още Гарфийлд.
Макар ученият да обяснява, че изследванено му се фокусира основно върху индивида, той посочва, че удоволствието е значителна социална сила.
Епикур вероятно би се съгласил, твърдейки, че удоволствието стои в началото на всеки избор и всяка амбиция.
Неспособността да изпиташ удоволствие не води просто до едно мрачно и лишено от съдържание съществуване. Тази неспособност влияе на способността ни да учим и на социалните ни взаимодействия.
Каква е причината за анхедонията ?
Чувството на задоволство се дължи на биохимията в части от мозъка, наречени кортико-вентрални базални ганглии.
Медиалният префронтален кортекс действа като пътен полицай за удоволствието, позволявайки на стойностите на допамина в част от кортико-вентрални базални гангли, наречена стриатум да се увеличат, предизвиквайки приятно усещане.
Изследвание, извършено от Станфордския университет през 2016, потвърди първоначалните подозрения, че анхедонията до голяма степен се дължи на по-слабата активност в медиалния префронтален кортекс.
Основната причина за тази слаба активност може да е генетична, макар че стрес или травма в ранните години от живота или злоупотребата със забранени вещества също могат да се отразят на способността ни да изпитваме удоволствие.
Заболяване или симптом ?
Анхедонията се смята по-скоро за симптом, отколкото за заболяване, твърди Гарфийлд.
Често този симптом се дължи на състояния като депресия, шизофрения, редица разстройства на личността, посттравматично стресово разстройство или злоупотреба със забранени вещества.
Лечението зависи от вида на разстройството. Ако причината е депресия, лекарят би могъл да предпише психотерапия, медикаментозна терапия, а в по-тежки случаи и електроконвулсивна терапия.
Според Гарфийлд гените и стреса правят някои хора по-податливи на състояния като анхедония.
Съществуват доказателства, че честата употреба на забранени вещества води до анхедония.
Друга хипотеза твърди, че анхедонията може би предшества зависимостта и, че прави хората по-податливи на пристрастяване.
“Не съм се натъквал на убедителни доказателства, че анхедонията при хора, които никога не са използвали забранени вещества ги прави по-податливи на пристрастяване, срещал съм обаче доказателства за обратното”, казва Гарфийлд.
300 милиона души по света страдат от депресия, като броят им продължава да расте. По тази причина въпросът защо някои хора са неспособни да изпитат удоволствие добива все по-голяма значимост.