Ниски жилищни кредити, демографска реклама от типа - правете деца по време на почивка, запазване на училищата като образователна инфраструктура и заплата от 1000 евро за работещ родител.
Това са част от мерките, които бяха предложени по време на кръгла маса: "Демографски процеси и тенденции в България", която се провежда под патронажа на заместник-министър председателя Валери Симеонов. Домакин на форума е Софийският университет. Доц. Климент Найденов, ръководител катедра "Регионално развитие" даде пример със САЩ, където ниските кредити за жилище са доказано мощен стимулатор за раждане на деца.
Друга мярка, която доц. Найденов предложи е промяна в Данък общ доход и намаляване с 1% на данъка за всяко родено дете на работещ родител.
Активната демографска реклама е примерът на Дания, в която се рекламират туристически пакети с лозунга - защо не правите деца по време на почивка, а въпросните почивки се купували от възрастното население като подарък за децата им. Друга мярка е преобразуването на детските надбавки в безплатно образование за децата, тъй като образованието е демографска политика.
Доц. Найденов посочи, че друга мярка, която е част от развитието на регионална демографска политика е създаването на Фонд със стипендии за завършващите професионална гимназия, както и обособяването на Регионални фондове за инвестиции, в които държавата да има дялово участие.
Доц. Найденов бе категоричен, че основно лекарство за висока раждаемост са доходите. "Под 1000 евро на работещ родител няма как да стане", коментира той.
Доц. Косьо Стойчев, ръководител на катедра "Регионална и политическа география" говори за счупените градове на страната ни. Той настоя да не се закриват училищата, защото без тях населеното място, е мъртво.Собствеността според доц. Стойчев не работи. Той даде пример с цената на земеделски имот в Сливен - по-евтин от килим за под. Липсата на интегрирани проекти пък довели до това няколко едри фермери да могат да обработват земеделската земя на селището, без необходимост от хора. "Този модел брутално се е мултиплицирал чрез Програмата за развитие на селските райони", категоричен бе доц. Стойчев .
Счупените градове на България са резултат от протеклите миграции село - град, а от големите градове и навън.
Доц. Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географски факултет, представи демографски тенденции в България. Той посочи, че от 50 години вече говорим за консуматорско-материална ценностна система, която е изместила патриархалната. Така не било учудващо, че както в Европа така и България се характеризира с ниски репродуктивни нагласи и ниска раждаемост. Разликата между България и развитите страни в Европа е миграцията.
Развитите държави привличат емигранти, отбеляза доц. Бърдаров. Като пример за политика насърчаваща раждаемостта бе дадена и Унгария, която осигурява безвъзмездна финансова помощ от 32 хиляди евро за семейство с трето дете. В Русия за второ и трето дете се дават по 10 хиляди евро на семейство.
Като реален ресурс и резерв за подобряване на демографската картина у нас бе изтъкната българската диаспора, създадена през 90-те години. Той бе категоричен, че ако говорим за демографски политики, трябва да говорим за образование.
Той настоя за развитие на регионални демографски политики и отърваване от клишето национална демографска политика.
