Седем граждански организации настояват Брюксел да забрани строителството на "Струма" през Кресна

ГЕРБ се кани да направи поредния скандален ремонт на закон. Депутати от управляващата партия внесоха законопроект, който предвижда орязване на възможностите да се обжалват екологичните оценки за големи инвестиционни проекти. Ако поправката бъде приета, оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) за магистрали, язовири, газопроводи и нефтопроводи, паркове като "Рила" и "Пирин" и други обекти с национално значение ще минават по "експресна писта", тъй като ще могат да бъдат обжалвани пред една-единствена съдебна инстанция. Юристи веднага коментираха, че такава промяна ще е шамар за гражданското общество.

ГЕРБ лансира поправката точно когато предстои обсъждане и одобрение на екооценката за най-главоболния и скъп участък от магистрала "Струма" - през Кресненското дефиле. Очаква се Министерството на околната среда (МОСВ) да се произнесе наесен. Вчера седем природозащитни организации съобщиха, че са подали официална жалба в Европейската комисия срещу намерението магистралата да минава през дефилето. Според тях, ако това се случи, България ще бъде осъдена от Европейския съд за погазване на екозаконодателството на ЕС. Кресненският пролом е част от европейската мрежа "Натура 2000". Ако там бъде построен аутобан, трафикът ще унищожи десетки и стотици ценни видове животни и растения, а на България ще се наложи да върне на Брюксел близо 800 млн. евро за строителството и да плаща жестоки глоби, твърдят подателите на жалбата.

Поправката на ГЕРБ за претупване на екооценките е внесена с подписите на Данаил Кирилов, шеф на правната комисия в Народното събрание, както и на Ивелина Василева, която само допреди месеци бе министър на околната среда в предния кабинет на Бойко Борисов. Те предлагат несъгласните с решение на екоминистъра, засягащо инвестиционни намерения за обекти от национално значение (определят се от Министерския съвет и списъкът може непрекъснато да се дописва), да могат да обжалват в съда само веднъж, на една инстанция. В допълнение от ГЕРБ предлагат да се съкрати срокът за произнасяне по жалбите и съответният съд да излиза с решение в рамките на не повече от 6 месеца. Сега времеви ограничения няма.

"С цел да се съкрати съществено времето за процедиране и влизане в сила на изграждането на обекти с национално значение и за да се избегнат дългите и тежки процедури на обжалване, считаме, че не е необходим касационен контрол", пише в мотивите на вносителите. Според тях обществеността можела да си каже възраженията "на най-ранен етап", докато трае обсъждането, и затова нямало нужда да се затъва в дълги съдебни процедури.

Предложението със сигурност ще предизвика остри критики и отпор, защото най-големите скандали и спорове за въздействието върху природата избухват точно за големи инфраструктурни проекти - достатъчно е да припомним трусовете с разширяването на курорта Банско и заплахите за парк "Пирин".

Възможно е идеята на ГЕРБ за "бърза писта" за ОВОС-ите да е и заради казуса с преминаването на магистрала "Струма" през Кресна, смята Ивайло Хлебаров от "За Земята" - едно от седемте сдружения, сезирали Брюксел заради рисковия избор на трасето. Премахването на касационното обжалване на екооценките е ограничаване на достъпа до правосъдие и е опасен прецедент, който ще покаже, че България не желае да спазва европейското природозащитно законодателство, коментира Хлебаров пред "Медиапул".

Споровете как "Струма" да преодолее Кресненското дефиле се точат повече от 10 години и през това време многократно бяха приемани и отхвърляни различни варианти на трасето. За изграждането на магистралата са осигурени европейски средства, тъй като тя е част от Европейския коридор №4, свързващ Германия с България и Гърция. Само за проблематичната отсечка между Кресна и Крупник са предвидени 800 млн. евро (включително и участието на българския бюджет). Последният вариант предвижда магистралата да се понижи до скоростен път с две платна, като едното следва сегашното шосе, а другото преминава покрай дефилето.

И този вариант е неприемлив, твърдят обаче в жалбата си до ЕК "Приятели на Земята Европа" (Friends of the Earth Europe), Мрежата CEE Bankwatch Network, Екологично сдружение "За Земята", Сдружение за дива природа "БАЛКАНИ", Институт за зелена политика, Информационен и учебен център по екология и Училище за природа Влахи. Ако Комисията или Европейският съд открият нарушения на Европейското природозащитно законодателство, българското правителство ще трябва да върне европейско финансиране на стойност близо 756 милиона евро, предупреждават екоорганизациите, сезирали Брюксел. Те предупреждават, че ако магистралата прореже Кресненското дефиле, това ще бъде катастрофално за защитените видове растения и животни в региона. "Кресненското дефиле, дълго 16 километра, е районът с най-голяма концентрация на биоразнообразие в България с 92 защитени вида и част от "Натура 2000". За сравнение на един квадратен километър тук живеят повече видове пеперуди, отколкото в цяла Великобритания", твърдят природозащитниците. Според тях целият трафик трябва да бъде изнесен на изток от дефилето. Проблемът е, че такъв вариант ще оскъпи строителството с повече от 1 млрд. лева. 

До няколко месеца се очаква екоминистерството да излезе с доклад за Оценката за въздействие на околната среда. След това местната общност и широката общественост ще могат да изразят своите становища. Избраното трасе трябва да бъде одобрено от Европейската комисия.