Николина Ангелкова и водещи туроператори твърдят, че бъдещето е в културно-историческия туризъм, но не са дали и 1 ст. за археология за последните 10 г.

Това заяви в интервю за Дир. бг. директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров по повод археологическото лято.

По думите му, парите за археология, които държавата отпуска, трябва да са тройно повече. 

НИМ  субсидира разкопките на три крепости - "Букелон", "Белоградец" и "Русокастро", защото парите не стигат. 

Затова и първите думи на проф. Димитров не са за откритите замъци и находки това лято, а за недостатъчното финансиране.

- Археологическото лято е в разгара си. Какво се случва на обектите на НИМ?

- Първо бих искал да кажа как се осигуряват финансово археологическите разкопки. За съжаление, от страна на държавата то е осигурено много слабо - не повече от 1 млн. лв., в резултат на което обекти от първостепенно значение получават за разкопки по 17 хил. лв., а обекти от второстепенно значение - по 13 хил. лв. Това е крайно недостатъчно, защото с тези пари може да се почнат разкопки и след три дни да спрат. 

Поради изчерпване на парите музеите, които правят археологически разкопки, търсят други източници. Там, където има кметове, както аз ги наричат шеговито „просветени монарси“, общините им отпускат някакви пари, понякога са много значителни суми. Тук бих похвалил кметовете на Бяла, Кубрат и на други места, които спасяват до известна степен положението. Трети се мъчат да си осигурят парите със спонсори. Сега чух по едно българско радио, че банка е дала 100 хил. лв. за разкопки на една голяма римска могила с черна гробница в Старозагорския край. Тези пари ще стигнат дори за съхранение на обекта.

На трето място са крупни бизнесмени, които искат родното си село да го направят център за туризъм. Тук бих похвалил братя Диневи, които в родното село на майка си, също в Старозогорския край, отпускат значителни суми за разкопаване на наличните там тракийски могили.

И така по различни начини, чуждестранни пари и спонсори музеите свързват двата края, но това не е редно. Работата, която вършат е държавна работа, от нея полза има държавата, туроператорите също. И много обичам да слушам по радиото Николина Ангелкова, както и други видни туроператори като Румен Драганов, че бъдещето е в културно-историческия туризъм, а нито една фирма не е дала една стотинка през последните 10 г. за археологически обекти. Те искат да им разкопаем обектите, да ги реставрираме и да им ги предоставим за ползване. Е, трудно ще стане тази работа! 

 - Според Вас, какъв трябва да е бюджетът за археологическото лято?

-  Трябват поне 3-4 милиона лева за плановите разкопки, защото има и непланови разкопки - например по магистралите. Моят колега Людмил Вагалински (б. р.директор на Националния археологически институт с музей при БАН) звъни сега по телефоните и търси свободни археолози за последния участък на магистрала "Струма".

Има и други такива поръчки - магистрали, газпроводи, свръзки, там по закон държавата осигурява парите. Парите там са повече отколкото за плановите разкопки, така че светлина в тунела има, но много е бледа и дано не е светлина на приближаващ влак, казва проф. Димитров.

А иначе вече има изключително интересни открития това лято. И ако миналата година те бяха свързани с базилики, то тази година се очертава надпревара кой какъв замък ще открие. НИМ разкопава два от най-запазените замъци – Букелон край село Маточина, Свиленградско, който е запазен с височина 18 метра и на замъка „Белоградец", Ивайловградско, с височина до триетажна сграда. Изненадата дойде обаче от крепостта "Русокостро", където бе открит огромен замък от времето на цар Иван Александър. 

Повече за находките ще научите в продължение на интервюта с проф. Б. Димитров в неделя.