България е страната в ЕС, в която се наблюдава най-голяма разлика в заетостта между гъсто населените и слабо населените места, сочи анализът на Явор Алексиев от ИПИ в Платформата Регионални профили.
Според данните на Евростат от ежегодното изследване EU-SILC показват, през 2016 г. заето е 57,4% от населението в слабо населените места у нас и 73,7% от това в гъсто населените места. Тази разлика от над 16 процентни пункта е на практика без аналог в ЕС, като причината за нея е най-вече ниската заетост в селата.
В същото време сравнението със средните данни за ЕС в периода 2007-2016 г. показва, че с изключение на кратък период между 2011 и 2012 г. заетостта в гъсто населените места у нас е по-висока от средната за ЕС. Именно там се вижда и най-ясно възстановяването на трудовия пазар, като предкризисните нива на заетост са почти достигнати. Заетостта в гъсто населените места в България е по-висока от тази в страни като Франция, Италия, Австрия, Испания и Полша. В слабо населените места подобрение на ситуацията се вижда едва през последните две години, но разликата с рекордната заетост от 2008 г. остава близо 10 процентни пункта. Прави впечатление, че в много страни от ЕС зависимостта "по-гъсто населено място - по-висока заетост" далеч не е валидна, коментира анализаторът. Явор Алексиев посочва, че средните стойности за Съюза всъщност показват, че разлика между заетостта в населените места в зависимост от гъстотата на населението им почти няма. Нещо повече - в страни като Австрия, Белгия, Гърция, Франция, Германия и Холандия се наблюдава по-висока заетост в малките населени места, отколкото в градовете. Причините за това могат да бъдат различни. Безспорно важна е ролята на селското стопанство. Там, където то формира по-висок дял от местната икономика и се характеризира с по-висока трудоемкост, слабо населените места са с по-висока заетост. Анализаторът посочва Полша, като добър пример в това отношение. Друг фактор, който Явор Алексиев коментира е склонността на местното население да пътува до работно място, която най-ясно се вижда в интензивността на ежедневната трудова миграция. В много европейски страни хората предпочитат да живеят извън големите градове, макар всъщност да пътуват всеки ден и да работят в тях. Важни са още инфраструктурната свързаност и цялостната социална среда в малките населени места – особености, които могат да предотвратят или насърчат трайна емиграция. Що се отнася до България, всички тези фактори най-вероятно играят роля за наблюдаваната разлика в заетостта в различните по големина населени места. Селското стопанство е с относително нисък дял в икономиката, мобилността на населението в големи части от страната е ниска, а по отношение на инфраструктурната свързаност и социалната среда на малките населени места има много какво да се желае.
Haskovo.net
