Стотици дойдоха в Спортната зала в Смолян на 22 август за последно сбогом с големия български щангист от Родопите Величко Чолаков - Железния. Дори и най-коравите мъже напълниха очи, докато гледаха записа с най-славните моменти от спортната кариера на Железния. На голямата видеостена се излъчваше запис на паметните дни от Олимпиадата през 2004 г. в Атина, на която той спечели бронзов медал. В тези четири часа по време на поклонението, Величко вдигаше за последно, само две години след като в същата тази зала той направи запомнящ се бенефис и приключи състезателната си дейност.  

Да изпратят в последния път, уважавания и обичан от всички спортист и човек, пристигнаха хора от всички краища на Родопите, спортисти и колеги, треньори и съдии в спорта, политици, приятели от цялата страна и чужбина. Повечето споделиха, че още не могат да осъзнаят такава загуба на млад и силен човек, едва на 35 години, но създал освен прекрасно семейство с две дечица, и спортна школа за щанги за младежи. Голяма част от дошлите на поклонението в Спортната зала на Смолян успяваха само да кажат, че Величко беше колкото голям спортист, толкова и добър човек. Достигнал върховете в състезателната спортна кариера, през последните години той беше и прекрасен треньор на младежите от Клуба по щанги „Родопа“ в Смолян. Възпитаниците му вече имат в спортните си досиета десетки медали от международни състезания и форуми.

Да се поклонят пред Железния дойде цялото ръководство на Българската федерация по вдигане на щанги, представители от Българския олимпийски комитет и съдийската колегия. 

Сред известните имена в спортните среди, които почетоха паметта на големия Величко, бяха Веселин Маринов, Стефан Топуров, Пламен Аспарухов, Златан Ванов, Кристияна Колева, Румяна Петкова, Йорданка Апостолова, Валентин Сяров и Недко Карамбиков от Смолян. Пламен Аспарухов е бил треньор на националния отбор по щанги по време на Олимпиадата в Атина, където през 2004 Железния спечели бронзов медал в свръхтежка категория. Единственият треньор на Величко - Костадин Грозданов от Смолян, беше сред най-неутешимите, както и спортистите от родопския град, които са и негови приятели. Пристигнаха приятели и колеги от Германия, Норвегия, съболезнователни адреси са изпратили и много спортни клубове в страната, както и от отбора на Азербайджан, чийто треньор беше Величко. Момчетата от Норвегия, които той учеше на спорт имъжество в Смолян, също са изказали съболезнования на семейството по телефона.

Министерството на спорта беше представено от зам.-министър Ваня Колева

„Невероятен човек... Това, с което ще го запомним е железния човек с голямото сърце, невероятен българин, изключителен спортист, толкова много медали и отличия. В такива моменти трудно се говори, единственият български щангист, който е донесъл, знаете олимпийски медал в най-тежката категория. Много може да се говори, но в такива моменти само поклон пред паметта на този велик българин! И България изгуби още един голям спортист, който направи своя собствена школа, за да може със нея да се раждат още таланти. Надявам се да продължат неговия път и да са следващите български шампиони", каза зам.-министър Колева.

Една от най-именитите ни лекоатлетки Йорданка Донкова сподели: „Трагедията е когато млад човек си отиде. Имах честта да присъствам в Атина, когато той спечели бронзовия си медал, бяхме толкова щастливи. Някакси съзнанието ти отказва да приеме, че е възможно един такъв млад човек да си отиде“.

 "Мъката е голяма на всички. Но се надявам примерът да остане, споменът да остане, защото той с делата си заслужи да живее вечно и да бъде пример за поколения напред", каза народният представител от Смолян д-р Даниела Дариткова.

„Смолян загуби всичко. Един огромен човек на първо място, защото тия деца ги гледаше като свои..../б.а. момчетата, които Величко тренираше в смолянския отбор по щанги/“, едва успя да каже кметът на Смолян Николай Мелемов. По негово предложение Спортната зала на Смолян ще носи името на Величко Чолаков.

Поклон! Почивай в мир, Шампионе!

Щиляна Чакърова