Мненията на финансовите министри на страните от Г-20, които провеждат предварителна среща в Лондон, се разделиха по въпроса за това какво трябва да се направи, за да се пребори светът с налегналата го финансова и икономическа криза, предава агенция Ройтерс.
Страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) настояват за по-строг контрол на хедж-фондовете, докато европейски дипломат коментира, че това не е приоритет номер едно, поне за Великобритания.
Не стана и много ясно как по-точно САЩ ще помогнат на банките в страната да се отърват от "токсичните" си активи, което, според някои експерти, е първата крачка към възстановяване на икономиката.
Това, от своя страна, измести фокусът на дискусията към осигуряване на достатъчно финансови ресурси за Международния валутен фонд (МВФ), Азиатската банка за развитие и други финансови институции, които имат възможност да подпомагат притеснени или притиснати от икономическото торнадо страни.
До сега МВФ кредитира няколко държави от Централна и Източна Европа с общо около 50 милиарда долара, като съвсем наскоро се появиха предложения финансовите ресурси на фонда да бъдат увеличени на 500 милиарда долара.
От САЩ за пореден път предложиха държавите членки на групата на 20-те да отделят по 2 на сто от Брутния си вътрешен продукт (БВП) за икономически стмули, което разбуни духовете във Франция и Германия.
Държавните финансови пакети няма да постигнат целта си да подпомогнат икономиката, ако "лошите" активи не бъдат извадени от банките, почти застана зад европейското мнение и президентът на Световната банка (СБ) Робърт Зелик. Канадският финансов министър Джим Флаерти се присъедини към мнението, допълвайки, че точно в това се състои същината на проблема.
Още повече, икономисти изчисляват, че само САЩ ще похарчи през тази година над 2 трилиона долара за икономически стимули и спасителни програми, а приходите в хазната застрашително намаляват. Това ще доведе бюджетният дефицит до невиждани стойности.
Междувременно, топ икономическият съветник в Белия дом Лорънс Съмърс призова САЩ да поведат глобалните усилия да бъдат приети единни регулаторни стандарти. Той е категоричен, че не бива да бъде допуснато финансовите институции да избягат от проверките на регулаторните органи.
Съмър предупреди, че властите трябва да внимават и да не допускат регулаторите да се конкурират в усилията си да контролират конкретни финансови институции, тъй като тази практика отслабва световната финансова система и контрола над нея.
Страните от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) настояват за по-строг контрол на хедж-фондовете, докато европейски дипломат коментира, че това не е приоритет номер едно, поне за Великобритания.
Не стана и много ясно как по-точно САЩ ще помогнат на банките в страната да се отърват от "токсичните" си активи, което, според някои експерти, е първата крачка към възстановяване на икономиката.
Това, от своя страна, измести фокусът на дискусията към осигуряване на достатъчно финансови ресурси за Международния валутен фонд (МВФ), Азиатската банка за развитие и други финансови институции, които имат възможност да подпомагат притеснени или притиснати от икономическото торнадо страни.
До сега МВФ кредитира няколко държави от Централна и Източна Европа с общо около 50 милиарда долара, като съвсем наскоро се появиха предложения финансовите ресурси на фонда да бъдат увеличени на 500 милиарда долара.
От САЩ за пореден път предложиха държавите членки на групата на 20-те да отделят по 2 на сто от Брутния си вътрешен продукт (БВП) за икономически стмули, което разбуни духовете във Франция и Германия.
Държавните финансови пакети няма да постигнат целта си да подпомогнат икономиката, ако "лошите" активи не бъдат извадени от банките, почти застана зад европейското мнение и президентът на Световната банка (СБ) Робърт Зелик. Канадският финансов министър Джим Флаерти се присъедини към мнението, допълвайки, че точно в това се състои същината на проблема.
Още повече, икономисти изчисляват, че само САЩ ще похарчи през тази година над 2 трилиона долара за икономически стимули и спасителни програми, а приходите в хазната застрашително намаляват. Това ще доведе бюджетният дефицит до невиждани стойности.
Междувременно, топ икономическият съветник в Белия дом Лорънс Съмърс призова САЩ да поведат глобалните усилия да бъдат приети единни регулаторни стандарти. Той е категоричен, че не бива да бъде допуснато финансовите институции да избягат от проверките на регулаторните органи.
Съмър предупреди, че властите трябва да внимават и да не допускат регулаторите да се конкурират в усилията си да контролират конкретни финансови институции, тъй като тази практика отслабва световната финансова система и контрола над нея.
