Защо някой би пробягал 400 км из пустинята ? Това е добър въпрос, пред който аз самият се изправих миналата година, когато взех участие в 400 – километровата надпреварата Ultra Gobi, в Китай. Тази година се изправих пред един още по-труден въпрос: Защо някой би го направил отново, пише в коментара си Алфи Пиърс Хигинс.
Бягането подобрява здравословното състояние и психиката, екстремните прояви обаче имат точно обратния ефект. Появяват се мазоли, краката ви отичат до степен, че не успявате да обуете обувките си, ноктите ви почерняват и изпадат или се изпълват с течност. Някои бегачи вземат превантивни мерки и ги отстраняват хирургично.
Контузиите са нещо обичайно. Сухожилията се възпаляват и превръщат всяка крачка в агония. Мускулите се схващат и в крайна сметка отказват. Дрехите и каишките на раницата ви се впиват в кожата и оставят кървави следи.
Стомахът също престава да функционира правилно и обикновено предизвиква или повръщане, или диария – тревожно състояние, като се има предвид, че бегачът трябва да изпива по 10 литра вода и да приема по 6 000 калории на ден.
Най-същественият ефект обаче е невидим: умът, засегнат от недоспиването и постоянната битка с тялото, започва да губи връзка с реалността. Халюцинациите са често срещани. Емоциите варират от въодушевление до гняв и меланхолия в бърза последователност. Речта става неразбираема, планирането, рационалните решения и ориентацията са почти невъзможни.
Преживяването трудно би могло да се нарече приятно. Но защо все по-голям брой хора плащат голяма сума пари, за да подложат себе си на всичко това ?
Учени от Университета в Кардиф се опитаха да отговорят на въпроса. Тяхното изследване се изправя пред явно противоречие – от една страна потребителите харчат милиарди годишно, за да облекчат различни видове болка, от друга, милиони души участват в изключително болезнени форми на развлечение.
За разлика от много други спортове, в които болката е риск, на който участниците са готови да се подложат, в спортовете за издържливост болката е част от очарованието. Кратък разговор с най-екстремните бегачи потвърждава горното заключение. Подобни участници често са описвани като брутални и диви, а за болката обикновено се говори с приповдигнат тон. При рекламирането на тези екстремни събития, възможността да изпитате болка се подчертава специално.
Болката ни прави по-осъзнати за собственото ни тяло. В свят в който телата ни вече на са полезен инструмент за оцеляване, а функционират просто като обвивка, не е изненадващо, че някои се стремят към разнообразие. За фрустрираните, водещи заседнал начин на живот, офис служители, сензорната интензификация, както я наричат учените – без значение дали се касае са самопричинена болка или стимуланти – е възможност да преодолеят това дуалистично разделение. В пустинята Гоби през 2016 имах все по-силно усещане за собственото си тяло, докато то бавно се разпадаше.
От това следва, че популярността на маратоните е тясно свързана с удобствата на съвременния живот. Опитайте се да обясните на хора, чийто живот е неизбежно изпълнен с физически неудобства, че бягате в кръг за удоволствие, и те ще ви погледнат с неразбиране. Китай, със своята процъфтяваща средна класа, се характеризира с безпрецедентен ръст на спортовете за издържливост.
Вторият фактор е бягството. Или както казват авторите на изследването, „като насищате съзнанието си с неприятни усещания, болката се явява временно спасение от товара на самоосъзнатостта“. Бягството от самоосъзнатостта е често срещана характеристика при хората. Фаворит в това отношение е алкохолът, макар че прекаляването с храна, антидепресантите и самоубийствата се смятат за свързани проблеми. В тази контекст, ултрамаратоните изглеждат безобидни.
Това обяснява и факта, че сред любителите на екстремните физически натоварвания има множество хора преодолели зависимостта си от наркотиците или възстановили се от депресията. Те използват бягането като вид терапия.
Авторите оценяват ролята на болезнените преживявания в ретроспекция. Белезите и раните придават чувство на задоволство от живота. Някога Самюел Джаксън бе казал: „мъжът се подценява, защото не е бил войник“. Екстремното бягане може да ви помогне да се оттървете от това усещане. Някои бегачи, мотивират себе си по време на състезанието като си представят че бягат от Гестапо или бирманските милиции.
В действителност ултрамаратоните са самотни, тежки, до голяма степен безплодни събития. И все пак благодарение на социалните мрежи и блоговете, те се драматизират и представят за героична битки и атеистично поклонничество, трансформация, подсилвана от добронамереното, макар и заблуждаващо, пуританско схващане, че упоритостта по своята същност е достойна.
Аз самият не съм съвсем сигурен дали завръщането ми в Гоби е опит за бягство от безсмисленото ми съществуване, търсене на цел чрез болка, възможност да забравя, терапия или наркотик, самонараняване или самопомощ… или всичко споменато. Знам само, че го очаквам с нетърпение.
