Виртуозите от Виевската фолклорна група вече 40 години пеят и свирят за народа и са сред най-обичаните от родопчани групи. Създателят и ръководител на формацията Емил Узунски се готви за трети път да „скочи в Гинес“. На последния събор на Рожен той опита с най-дългото като времетраене хоро. „Исках да направя рекорд с най-продължително хоро, съжалявам не издържаха хороводците, съжалявам ги, ние почнахме някъде в 11 часа, те в три часа окапаха /б. а. в три сутринта/, аз мислех в 7 сутринта да спра. В три часа ги нямаше, не издържаха“, смее се неуморимия акордеонист.

Сега опитът ще бъде с най-дългата книга, която започва да пише за 40 годишнината на Виевската група. „Да, да, пиша книга, въпреки че имам тройка по литература и то по милост от учителката ни едно време в Широка лъка. Но да ви кажа, ще пиша историята на Виевската фолк група и ще кандидатства за Гинес, защото ще бъде от 1 милиард страници“, къде на шега, къде сериозно сподели пред СмолянБГвести виртуозният музикант.

Той не крие, че и телефонът му звъни с мелодия от тяхна песен. „Аз без този сигнал не мога да се изкъпя както трябва, когато закусвам пак това, а те ме търсят посотянно и съм така от 40г. Въпреки дългия живот на сцена, акордеонистът с вълшебни пръсти скромно казва, че има поне толкова да учи от живота и музиката. Едва тригодишен започва да къса листове от книги и тетрадки, за да прави акордеончета, за „да ги разпъвам и тананикам по цял ден, скъсам единия, правя друг“, както сам казва

„След това баща ми, стар акордеонист, по цял ден с него свирех, не издържа и едва шестгодишен ми купува първия инструмент. Когато сендех на столче, от акордеончето – малко с 12 баса, ми се виждеха само краката под столчето и главата над него. Аз за друго не мислех, да бях и прочел нещо от страниците, ама не, аз правех само акордеончета и все ми пишеха тройки“, смее се Узунски. Сред любимите му спомени от най-ранното детство е как се научил да свири с новия акордеон, изкарвайки кравата на паша като всяко селско дете, но не кат овсяко си носел и акордеончето. „В началото като свирех, кравата не стоеше на едно място, все трябваше да я гоня. Поразсвирвах я с тоягата, но накрая за около два месеца свикна с моето свирене. Първата ми песен „Дай ми, мале, две по петстотин“, малък съм бил, не съм познавал парите и не съм разбирал какво значи. Кравата ми беше първия фен. Ей такива ми ти работи… “, спомня си Емил Узунски, който вече 40 години свири и прави концерти с групата от невероятни музиканти и певица, родната му дъщеря. Дали ще има какво да напише за третия опит за Гинес рекорд, който ще пробва с най-дългата книга?

Със сигурност, а какво още може да разкаже, вижте в предаването „От мерак“ по еТВ през октомври.

Щиляна Чакърова