Честването на свободата на връх „Средногорец“ се случва всяка година. Тази 2017г. се отбелязват 105 години от онази паметна битка, която благодарение на безумната храброст на шепа българи, връща Родопите отново в България.

Всички знаем как протичат официалните тържества- военен ритуал, после църковен, исторически ремарки от събитията, слова на благодарност и възхвала. Накрая има венци и цветя, снимки и речи, и така до следващата година. Ще се опитам да дам друг поглед към тържеството от днес -21 окомври 2017 г . Там на връх Средногоред, отдавна известен като Родопската Шипка.

Изкачвам десетките стъпъла към върха и наблюдавам тържеството. Виждам човек на възраст да катери стръмното, задъхан и потен от усилието в наистина топлия октомврийски ден. Питам го от къде е и той разказва, че е от Сливен, че е тук със съпругата си и идва да почете празника на Смолян и Родопите. На въпроса кой ги организира казва, че са дошли като туристи, посетили археологическия комплекс на Момчиловата крепост и там разбрали, че Смолян чества Свободата си. Облекли се в българските си носии, с които не се разделяли където и да идат и пристигнали на върха. Останаха до края на тържеството, тя с пушка в ръка и стойка на гвардеец пред паметника, не мръдна по време на цялата церемония. Той-67 годишен- застана сред момчетата от сдружение „Родопски хайдути“, които с родопски носии, пушки и снаряжение присъстват на всички национални и други празници в региона.

И докато се четяха словата се събощи, че сред гостите е внукът на полк. Владимир Серафимов-музикант от любимата на поколения българи група „Щурците“. Стоеше с приятели далеч от официалните лица, скромно и ненатрапчиво встрани от празничната суета. Внукът на човека, носен на ръце като герой и до ден днешен наричан „Освободител на Родопите.“ Питам го  какви са първите му спомени свързани с подвига на героичния му дядо.

"Бях много малък, когато дойдох за пръв път с лелите ми в село Полковник Серафимов, за честванията , било е 1957г. " /б.а. Влади Тотев е роден през 1951г,-т.е. тогава е бил е на 6г/.

Музикантът разказа, че са пътуали дълго, пристигнали късно, било вече тъмно, но цялото село било на мегдана. Стоели и чакали да ги посрещнат. Умората от дългия път за едно 6 годишно дете отстъпва пред изумлението, че възрастните жени се редят и целуват ръката му- на него- малкото момче. Тогава той не осъзнава какво се случва, но и до днес помни смущението, че бабите се покланят на детето, вместо то на тях, както са го учили -че по-малкият дължи уважение на по-големите. Години по-късно разбира смисъла на случилото се тогава.

Той просто е внук на Освободителя на Родопите. Затова бабите се редели, коленичейки да целуват детската му ръчичка.

„И днес, колко години са минали от смъртта на дядо ми, аз продължавам да научавам от хората нови и любопитни подробности за живота му. Изумително е...Все си мисля, че знам всичко и все се появяват хора, които разказват още нови неща. Ще идвам тук винаги докато мога, защото да си внук на Освободителя на Родопите не е просто чест, то е дълг“, заключи Влади Тотев. Благодари за медийното внимание и се върна сред групата приятели.

Тържеството беше приключило, хората си правеха снимки за спомен с красивите момци и девойки в родопски, хайдушки носии, войнишки облекла, паметникът беше отрупан с венци, цветя, пред костницата войнските редици още стояха опънати. А хората вече слизаха от паметника и се връщаха към делника си, сякаш изпълнили дълга си.

Маркирах видяното и разказах преживяното. Опитах се да не давам оценки, вероятно не се получи. Но пък е добре да се знае, защото това, което мислим днес, е това, на което учим децата си да вярват утре .

Щиляна Чакърова