Илия Годев брани "Смилянския фасул", изригна срещу Министерството на туризма с ..." Тонът Ви...изразява високомерие"
Публикуваме писмото му до Министерството на туризма с малки съкращения:
ДО
Министъра на туризма
г-жа Николина Ангелкова
Относно: Прессъобщение, публикувано на страницата на Министерството на туризма на 05. 11.2017 г. със заглавие „Министерството на туризма и Министерството на земеделието представиха идея за 12 винено-кулинарни дестинации, не брошури за отделни храни“
Уважаема Министър Ангелкова,
Пиша настоящия текст, провокиран от разпространеното чрез интернет страницата на Министерството на туризма прессъобщение на 05.1.2017 г. (http://www.tourism.government.bg/…/ministerstvoto-na-turizm… ), в качеството си на жител на с. Смилян и съосновател на Етнографската сбирка“Смилянски фасул и традиционни родопски терлици.
Като човек, участвал в множество начинания на местната общност за популяризиране и налагане на наименованието „Смилянски фасул“, съдействал за регистрацията на словесната марка „Смилянски фасул“ и географския обхват на продуктите, които могат да го ползват през 2007 г.), попадайки на публикуваният на сайта на министерството проект на документ, определен от пресцентъра на министерството като „идея за 12 винено-кулинарни дестинации“, съвсем естествено бе да реагирам на неточното цитиране на наименованието „салата от Смилянски боб“ и на некоректното му съотнасяне към географски регион „Източни Родопи“. Което направих в аргументиран пост на личния си профил във Фейсбук......
УВАЖАЕМА МИНИСТЪР АНГЕЛКОВА,
Разпространеното прессъобщение от Министерство на туризма, за съжаление, показва неразбиране и липса на дълбочина към поставените въпроси относно текстовете в цитирам „идеята за 12 винено-кулинарни дестинации“, а тонът му – отвъд приповдигнатите фрази – изразява недопустимо високомерие от страна на държавна институция към „местните общности“, които без помощта на държавата са успели да си извоюват място на туристическата карта на България, прилагайки на практика модел на развитие на устойчив туризъм, при който ползите от развитието на туризъм са не само за хотелиери и ресторантьори, но и за земеделски производители, занаятчии и доставчици на допълнителни туристически услуги - модел, с който не могат да се похвалят много туристически локации в България. Фрази в прессъобщението, разпространено от ръководеното от Вас Министерство като „Всяко излишно и буквално вторачване на местните общности би помрачило неговия замисъл“ и „Забележително е, че тези продукти се споменават в дестинациите“ звучат неуместно високомерно и омаловажават постигнатото от местните общности. Считам, че не е забележително, а е заслужено да бъдат включени в дестинация „Родопи“. Забележително е, че Министерството на туризма проглежда за неоспорими факти и за постиженията на малките места в България, които се борят да развиват туризъм сами повече от 20 години.
Похвално е, че Министерство на туризма и Министерство на земеделието и храните обединяват сили и експертиза, за да рекламират заедно възможностите за винен и кулинарен туризъм, от които България до момента не се е възползвала. Без желание да помрачавам блясъка на замисъла, отново поставям въпроси, които считам за основателни:
1. Допустимо ли е, според Вас, държавни ведомства и органи да нарушават Закона за марките и географски означения (ЗМГО) в Република България? Защото използването на наименования за продукта „Смилянски фасул“ в каквито и да е форми (печатни, електронни, аудио) следва да се прави съгласно регистрираната словна марка на известния продукт с регистриран географски произход . А тя е "Смилянски фасул" - марка, регистрирана в Патентно ведомство и вписана с № 59805 в Държавния регистър на марките на РБ през 2007 г. и подновена с валидност до 16.12.2024 г., видно от уведомлението на Патентно ведомство до КООПЕРАЦИЯ "ВЗКАЧС Смилян" (прикачено факсимиле на цитираното Уведомление).
2. Защо Министерството на туризма проявява липса на последователност при наложеното от него с промените в Закона за туризма туристическо райониране на страната, според което съществува Туристически район „Родопи“? Аз лично съм участвал в не една дискусия преди приемането на сега действащото туристическо райониране, на които дискусии бяха изтъквани съществените разлики в туристическия продукт и ресурси на Източни и Западни Родопи, но МТ беше непреклонно за един общ туристически район Родопи. Защо сега в идеята за 12 винено-кулинарни дестинации изведнъж се обособява наименованието „Източни Родопи“?
В телефонният ми разговор със служителката на министерство на 3.11.2017 г. на въпросът ми „Виното ли е водещият продукт при определяне на географският обхват на предлаганите дестинации?“ ми бе отговорено, че той има не много голям превес над кулинарията и туристическите забележителности в обхвата на съответната дестинация. Ако това е действително така, предложението ми е дестинация „Източни Родопи“ да бъде променена на „Родопи“, а под нея да бъдат изписани „Хасково, Ивайловград, Кърджали и Смолян“, като така се приобщи и територията на централната част от Родопите, още повече, че както самото Министерство твърди в преслиста си „Този типичен продукт (салата от смилянски фасул) наред с други характерни за региона специалитети като родопското чеверме, пататника, клина и пр.“ са специфични за целия регион, не само за отделни селища“.
В заключение, изразявам надежда, че ръководеното от Вас министерство ще приеме повдигнатите въпроси като повод за по-висок професионализъм при подготовката на идеи и политики за рекламиране на българския туристически продукт, а не просто като повод за кризисен ПР....
Разбира се, отправям покана да посетите Смилян и селищата от района на Горното поречие на р. Арда в удобно за вас време, за да придобиете впечатления от първо лице за устойчивия модел на развитие на туризма в тази част на Родопите.
6.11.2017 г.,
с. Смилян
С уважение,Илия Годев
