Няма как да платим на други видове за труда им, макар да работят неуморно за човешкото съществуване. Нито един от лъвовете на Метро Голдуин Майер не е получил кралски привилегии, заради добре познатия си рев. Медоносните пчели допринасят с над 15 милиарда към американската икономика, опрашвайки селскостопански растения, при това без да получат и цент.
Представяме ви няколко примера за животни, които вършат работата, на която ние не сме способни или просто отказваме да свършим.
Гарвани
Гарваните са достатъчно умни и са се научили да разменят цигарени фасове за храна. През 2008 писателят Джошуа Клайн повдигна идеята за вендинг машина за гарвани, която възнаграждава птиците, когато приберат невзетото ресто. Експериментът му бе определен за повърхностен, но усилията за използване на природната интелигентност на птиците продължиха.
Най-новото изобретение е холандска машина, която възнаграждава гарваните с храна, когато приберат цигарени фасове от улицата. Звучи чудесно, но учените са скептични, че добре известната концепция ще проработи. “Гарваните вероятно притежават познавателните способности за изпълнението на тази задача, но им липсва мотивация”, казва орнитологът Кевин Макгаун от Университета Корнел.
Джон Марзлуф, учен от университета във Вашингтон смята, че не бива да убеждаваме дивите животни да вършат мръсната работа. “Трябва да се радваме заради удивителните им способности, а не защото могат да вдигнат фас от улицата ”, казва той. Гарваните така или иначе действат като обслужващ персонал в екосистемата, разчиствайки убити на пътя животни. Разсейването им с други задачи, ще ги накара да започнат да пренебрегват естественото си поведение. В допълнение, други птици вече прибират фасове от улицата, но не заради наградата. Те използват отпадъци със силна миризма при направата на гнездата си, за да отблъснат паразитите и вредителите.
Комари
На 6 ноември Агенцията за опазване на околната среда разреши на стартъп компанията MosquitoMate да освободи мъжки комари, пренасящи смъртоносни бактерии. Когато мъжките комари, които не хапаят, се чифтосат с женски комари, пренасящи заболявания, бактериите пречат на яйцата да се излюпят.
Комарите не са единствените животни, способни да унищожат собствения си вид. Така наречените кози Юда били обучени да отвеждат стадата на заколение, без те самите да пострадат. Тази концепция била подложена на тест в рамките на проекта Изабела на островите Галапагос през 2006. Инвазивни видове кози унищожили местните растителни видове с ненаситен апетит, карайки костенурките на острова да загинат от глад. Преследването на всички кози, една по една, щяло да отнеме много време. Затова учените поставили проследяващи яки на няколко от тях. Тези кози Юда, последвани от хеликоптер, се присъединили към приятелите си, които в крайна сметка били избити.
Кучета
Други инвазивни видове причиняват хаос в екосистемите по света. Малките, добре маскирани вредители са още по-трудни за унищожение. За щастие на помощ идват Работни кучета за опазване на околната среда.
Животните, обучени да разпознават миризмата на различни инвазивни видове, се подбират от приюти, на около едногодишна възраст. От 1000 кучета организацията подбира 30-тина природозащитни герои – половината от тях отпадат в хода на обучението. Директорът на програмата Пит Кополино търси енергични кучета, концентрирани върху играчките си, което ги мотивира да вършат добре работата си.
Работният ден на кучетата зависи от терена и температурата, но в повечето случаи продължава 5-6 часа. По-младите животни, изминават по-големи разстояния, търсейки следи от мечки гризли. След това учените слагат проследяващи яки на неуловимите хищници. По-старите кучета вършат по-детайлна работа, като търсене на миниатюрни инвазивни аржентински мравки. След края на кариерата си, кучетата се отдават на заслужена почивка върху канапетата на собствениците си.
Личинки
Докато кучетата ни помагат да открием и унищожим други видове извън тялото, личинките предотвратяват инфекции под кожата.
В продължение на хиляди години, жители от Нов Южен Уелс до Централна Америка използвали личинки за почистване на мъртва тъкан от жива плът. Процесът обаче е деликатен. В съвременната медицина, лекарите правят дупка с формата на раната в превръзката. Поставят останалата част от нея върху кожата, за да я предпазят от храносмилателните ензими на насекомите. Ларвите се поставят в мрежа върху раната, за да бъдат отстранени лесно при необходимост. През годините личинките няколко пъти идваха на мода, през 2017 идеята е все още жива и популярна.
Кози
Ранди Люис директор на лабораторията за паякова коприна към Университета в Юта, отглежда трансгенни кози от 12 години. Тези мутанти произвеждат коприна в млякото си, която учените от Юта превръщат в полезни материали, като облицовки, лепила и гелове. Стадните животни живеят във фермата на университета и се разбират помежду си много по-добре от паяците, които често се изяждат един друг, ако им се отвори подобна възможност.
Трансгенните кози водят нормален живот, макар учените да ги държат под постоянно видеонаблюдение, за да се уверят, че няма да бъдат откраднати. Животните прекарват малко повече време с хората в сравнение с останалите кози, но се доят по-рядко – 180 дни в годината, вместо обичайните 280. Екипът от Юта постигнал успех с изкуствената селекция. За максимална ефективност, те кръстосват женски трансгенни крави с нормални мъжки, чиито майки дават много мляко.
Люис обяснява, че ако бе имал избор, би предпочел да е коза, произвеждаща паякова коприна, заради възможността да допринесе с нещо повече от обикновено мляко.
Източник: popsci.com